— Добър ден, Дуайт. Дълго ли чака?
— Само няколко минути. Много рано ли трябваше да тръгнеш?
— Не толкова рано, колкото миналия път. Татко ме закара до гарата и аз хванах влак малко след девет. Доста рано все пак. Нали ще ме почерпиш преди обяда?
Той се поколеба.
— Чичо Сам не обича това на борда на кораба. Ще трябва да пиеш кола или оранжада.
— Дори на „Сидни“?
— Дори на „Сидни“ — каза Дуайт твърдо. — Ти не би искала да пиеш чист алкохол, когато офицерите ми пият кола.
Мойра каза нетърпеливо:
— Искам да пия — чист алкохол, както го нарече ти — преди обяда. Устата ми е като дъно на папагалска клетка. Нали не искаш да изпадна в истерия пред всичките ти офицери. — Тя се озърна наоколо. — Тук някъде трябва да има хотел. Поръчай ми едно, преди да идем на кораба, тогава най-много да им лъхна на бренди, докато си пия колата.
— Добре — каза той примирен. — На ъгъла има ресторант. Ще влезем там.
Отидоха заедно до ресторанта, той влезе и се огледа, несигурен в околната обстановка. Въведе я в дамския салон.
— Сигурно е тук.
— Не знаеш ли? Не си ли идвал преди?
Дуайт поклати глава.
— Бренди?
— Двойно — каза момичето. — С лед и съвсем малко вода. Не идваш ли тук?
— Никога не съм бил.
— Никога ли не ти се е искало да погуляеш навън? — заинтересува се Мойра. — Вечер, когато нямаш никаква работа?
— В началото го правех — призна той. — Но тогава отивах в града. Не цапай пред собствените си врати! Отказах се след седмица-две. Не беше много хубаво.
— Какво правиш вечер, когато не сте в морето?
— Чета списания или пък някоя книга. Понякога отиваме на кино. — Барманът дойде и той поръча за нея бренди и малко уиски за себе си.
— Всичко това звучи много нездравословно — отбеляза тя. — Отивам до тоалетната. Пази ми чантата.
Дуайт успя да я измъкне от ресторанта след второто двойно бренди, заведе я в доковете и я качи на „Синди“, като се надяваше, че ще се държи добре пред офицерите му. Страховете му бяха напразни — тя беше скромна и учтива с всички американци. Само с Осбърн разкри истинското си лице.
— Здрасти, Джон — каза тя. — Какво, по дяволите, правиш тука?
— Член съм на екипажа — каза й той. — Научни наблюдения. Най-вече им досаждам.
— Това ми каза и капитан Тауърс. Наистина ли ще живееш с тях в подводницата? Дни наред?
— Така изглежда.
— Знаят ли за навиците ти?
— Моля?
— Добре, няма да им казвам. Това не ме засяга.
Мойра се обърна да поговори с капитан-лейтенант Ландгрен. Когато той й предложи напитка, тя избра оранжада. Тази сутрин, докато пиеше заедно с американците в каюткомпанията, под портрета на кралицата, тя представляваше истински хубава гледка. Капитанът използва нейната заетост и дръпна настрана офицерът за свръзка.
— Вижте — рече той тихо, — тя не може да слезе в „Скорпиън“ с тези дрехи. Можете ли да измъкнете един работен комбинезон?
Питър кимна.
— Ще взема един комплект за котелното отделение. Първи номер, предполагам. Къде ще се преоблече?
Капитанът потърка брадичката си.
— Знаете ли някое място?
— Най-добре във вашата каюта, сър. Там никой няма да я безпокои.
— После ще има да ми натяква за това до второ пришествие.
— Сигурно — рече Питър.
Мойра обядва с американците в края на една от дългите маси и после пи кафе с тях в офицерския салон. След това младшите офицери се разпръснаха по служба и тя остана с Дуайт и Питър. Питър постави на масата един чист, изпран и изгладен комбинезон за котелното отделение.
— Ето и работния комбинезон — каза той.
Дуайт се покашля.
— В подводницата не е много чисто, госпожице Дейвидсън.
— Мойра — прекъсна го тя.
— Добре, Мойра. Може би е по-удобно да слезеш в работен комбинезон. Страхувам се, че ще си изцапаш дрехите долу в „Скорпиън“.
Тя взе облеклото за котелното отделение и го разгърна.
— Смяна на костюмите. Къде мога да се преоблека?
— Можеш да използваш моята каюта — предложи капитанът. — Там никой няма да те безпокои.
— Надявам се, че няма, но не мога да съм съвсем сигурна. Особено след онова, което се случи в лодката. — Той се засмя. — Добре, Дуайт, води ме. Давам ти още една възможност.