От фотографските рамки Шеърън я гледаше сякаш с разбиране и одобрение.
Когато влезе в каюткомпанията, Дуайт се запъти към нея да я посрещне.
— Я виж — възкликна той възторжено, — изглеждаш чудесно!
По лицето й пробяга усмивка.
— Чувствам се отвратително — каза тя. — Да се измъкваме оттук на чист въздух. Хайде да отидем в онзи хотел да пийнем, а после да потърсим някое място, където се танцува.
— Всичко, което пожелаеш.
Той я остави с Джон Осбърн, докато се преоблече в цивилни дрехи.
— Изведи ме на палубата за излитане, Джон — каза тя. — Ще закрещя истерично, ако остана и минута още в тия кораби.
— Не зная много добре пътя догоре. Още съм нов.
Откриха един стръмен трап, който водеше нагоре към оръдейна кула, спуснаха се отново надолу, загубиха се по някакъв стоманен канижел, попитаха един от екипажа и накрая се изкачиха в надстройката на кораба, а оттам излязоха на палубата. Слънцето грееше топло върху обширната безлюдна палуба, морето беше синьо, вятърът приятно подухваше.
— Слава богу, измъкнах се — каза тя.
— Доколкото виждам, не си очарована от военноморския флот.
— Ами на тебе да не би да ти е забавно?
Той обмисли въпроса.
— Да, смятам, че ми е добре. Очертава се да бъде много интересно.
— Да се гледат мъртъвци през перископа. Мога да си измисля по-забавни неща за развлечение.
Те направиха крачка-две, без да си продумат.
— Всичко е заради познанието — каза най-сетне той. — Човек е длъжен да опита да си обясни случилото се. Може да се окаже, че всичко е много по-различно, отколкото си го представяме. Може би радиоактивните елементи се абсорбират от нещо. Нещо може да се е променило в периода на полуразпад, за което още не знаем. Дори да не открием нищо обнадеждаващо, това все пак ще бъде крачка в познанието. Едва ли може да очакваме нещо хубаво или обнадеждаващо. Но дори да е така, удоволствието е в самото познание.
— Ти наричаш познанието на ужаса удоволствие?
— Да, така е — каза той твърдо. — Някои игри са удоволствие дори когато губиш. Дори когато знаеш, че ще загубиш, преди да си започнал. Удоволствието е просто в самата игра.
— Имаш твърде странни идеи за игрите и удоволствията.
— Грешката ти е, че не желаеш да погледнеш истината в лицето — каза й той. — Всичко това вече се е случило и продължава да се случва, но ти не желаеш да го приемеш. Все някой ден ще трябва да погледнеш фактите в очите.
— Добре — каза тя сърдито. — Така или иначе, ще трябва да ги погледна. Следващия септември — ако всичко, което казвате вие, учените, се окаже вярно. За мене това време е предостатъчно.
— Както искаш. — Джон я погледна и се засмя. — Аз не бих разчитал много-много на септември — отбеляза той. — Прогнозата е за септември плюс-минус около три месеца. Може да ни сполети още през юни, независимо какво говорят другите. Или пък — втората възможност е да ти купя подарък за Коледа.
— А ти не знаеш ли? — извика гневно тя.
— Не, не зная. Нищо подобно не се е случвало досега в историята на света. — Той помълча и после добави троснато: — Ако беше се случвало, ние не бихме разговаряли днес за това.
— Ако кажеш още една дума, ще те блъсна зад борда.
Командирът Тауърс излезе от надстройката и тръгна към тях, елегантен в своя син, двуреден костюм.
— Чудех се къде сте — забеляза той.
— Извинявай, Дуайт — каза момичето. — Трябваше да ти оставим бележка. Имах нужда от малко свеж въздух.
— Добре е да внимавате, сър — каза Джон Осбърн. — Тя е в доста лошо настроение. На ваше място бих стоял малко настрани — може да ухапе.
— Този непрекъснато ме дразни — рече тя. — Да вървим, Дуайт.
— До утре, сър — каза ученият. — Аз ще остана на кораба през почивните дни.
Капитанът се отдалечи с момичето и заедно слязоха по стълбите на надстройката. Когато преминаха през стоманения канижел към трапа, той я попита:
— С какво те дразнеше той, мила?
— С всичко — каза тя неопределено. — Проглуши ми ушите с глупостите си. Хайде да пийнем нещо, Дуайт, преди да погледнем разписанието на влаковете. Уверявам те, че ще се почувствам по-добре.
Той я отведе в същия хотел на главната улица. След като сервираха напитките, попита: