На сутринта отиде на църква в Уилямстаун — както правеше всяка неделя, щом имаше възможност. В десет часа понеделник сутринта се яви с Питър Холмс в Адмиралтейството. Трябваше да изчакат в кабинета отвън, докато ги приеме Сър Дейвид Хартман, командващ военноморските сили. Секретарят им каза:
— Сега ще ви приеме, сър. Разбрах, че ще ви отведе и двамата във Федералния министерски съвет.
— Така ли?
Лейтенантът кимна.
— Поръча кола.
Чу се електрически звънец и младежът влезе във вътрешния кабинет. След миг се появи отново:
— Сега заповядайте и двамата, моля.
Влязоха във вътрешния кабинет. Вицеадмиралът стана да ги посрещне.
— Добро утро, капитан Тауърс. Добро утро, Холмс. Министър-председателят иска да поговори с вас, преди да отплавате, така че след минута тръгваме към кабинета му. Преди това искам да ви дам нещо. — Той се обърна и вдигна от бюрото си един доста обемист, написан на пишеща машина текст.
— Това е докладът на командващия офицер от американската подводница „Суордфиш“ за пътуването му от Рио де Жанейро до Северноатлантическото крайбрежие.
Той го подаде на Дуайт.
— Съжалявам, че толкова се забави, но радиовръзката с Южна Америка е много претоварена, а и докладът е доста обемист. Може да го вземете с вас и да го прегледате на спокойствие.
Американецът го взе и го разлисти с интерес.
— Ще ни бъде от голяма полза, сър. Има ли нещо в него, което засяга тази операция?
— Не смятам, че има. Открил е високо ниво на радиоактивност — атмосферна радиоактивност — над целия район, по-силно на север, отколкото на юг, както може и да се очаква. Потопил се е, чакайте да видим — той взе отново текста и бързо прелисти страниците, — потопил се е на два градуса южна ширина, след Парнайба, и останал под водата през цялото пътуване, като е изплувал отново на пет градуса южна ширина след нос Сао Роке.
— Колко време е бил потопен, сър?
— Тридесет и два дни.
— Вероятно е нов рекорд.
Адмиралът кимна.
— И аз така смятам. Като че ли някъде споменаваше за това. — Той върна текста. — Добре, задръжте го и го разгледайте подробно. Дава сведения за условията на север. Впрочем, ако поискате да се свържете с него, преместил е „Суордфиш“ в Уругвай. Сега се намира в Монтевидео.
— Опасно ли е вече в Рио, сър? — попита Питър.
— Да, става горещо.
Напуснаха кабинета в Адмиралтейството, слязоха на двора и се качиха на електрокара. Той ги понесе безшумно през празните улици на града, нагоре по сенчестата Колинс Стрийт към Федералния министерски съвет. След няколко минути седяха около една маса с министър-председателя господин Доналд Ритчи.
— Исках да ви видя, преди да отплавате, капитане, да поговоря с вас за целта на това пътуване и да ви пожелая успех — каза той. — Прочетох предложението ви за оперативни действия — съвсем малко мога да прибавя към него. Трябва да стигнете до Кернс, Порт Морсби и до Даруин и да съобщите за условията там. Разбира се, от особен интерес ще бъде съществуват ли признаци на живот — независимо дали човешки, животински или растителен. А също така, ако е възможно, да съберете някаква информация и за морските птици.
— Мисля, че това ще бъде трудно, сър — каза Дуайт.
— Да, и аз предполагам, че ще бъде. Разбрах, че с вас ще пътува член от Организацията на Британската общност за научно-технически изследвания.
— Да, господин Осбърн.
Министър-председателят прекара ръка по лицето си — жест, станал му вече привичка.
— Добре. Не искам от вас да поемате рискове. Всъщност забранявам. Искаме ви обратно тук с незасегнат кораб и здрав екипаж. Вие ще решавате дали да излезете на палубата, дали да изплувате на повърхността, като се консултирате с учения. В рамките на тези инструкции искаме цялата информация, която можем да получим. Ако радиоактивното ниво позволява, ще слезете на брега и внимателно ще изследвате градовете. Но това едва ли ще е възможно.
Командващият военноморските сили поклати глава.
— Много се съмнявам. Смятам, че ще ви се наложи да се потопите, когато стигнете на двадесет и два градуса южна ширина.
Американецът бързо прецени:
— На юг от Таунсвил.
Министър-председателят бавно произнесе:
— Да, в Таунсвил все още има живи хора. Категорично ви забранявам да отивате там, освен ако Адмиралтейството не внесе някаква промяна в заповедта. — Той вдигна глава и погледна американеца. — Може да ви се стори жестоко, капитане. Но вие не можете да им помогнете и по-добре е да не им създавате лъжливи надежди, като видят подводницата. В края на краищата ние знаем какви са условията в Таунсвил. Все още имаме телеграфна връзка с тях.