— Така може би е по-добре — каза Питър.
— Прав си — каза командирът. — Има някои неща, които човек не би искал да види.
Джон Осбърн каза:
— Снощи размишлявах за това. Идвало ли ви е наум, че никой никога, ама наистина никога, няма да види повече Кернс, Морсби или Даруин?
Те се втренчиха в него, докато осъзнаваха смисъла на думите му.
— Никой не би могъл да види повече от самите нас — каза капитанът.
— Кой друг може да дойде тук, освен нас? А ние едва ли ще дойдем пак. Поне не скоро.
— Така е — рече замислено Дуайт. — Не смятам, че ще ни изпратят отново тук. Никога не съм разсъждавал по този начин, но може би си прав. Ние сме последните живи хора, които виждат тези места. — Той замълча. — А практически не видяхме нищо. Е, мисля, че така е по-добре.
Питър се размърда неспокойно.
— Тези неща имат историческо значение — каза той. — Трябва да се запишат някъде, нали? Някой пише ли история на нашето време?
Джон Осбърн каза:
— Не съм чул подобно нещо. Ще се опитам да разбера. В края на краищата не виждам особен смисъл да се пише нещо, което никой няма да прочете.
— Въпреки това трябва да остане нещо написано — намеси се американецът. — Дори ако то бъде четено само през следващите няколко месеца. — Той замълча. — Иска ми се да прочета историята на тази последна война. Аз участвах в нея за кратко време, но не зная нищичко. Никой ли не е писал за това?
— Не като история — каза Джон Осбърн. — Поне не ми е известно такова нещо. Разполагаме с цялата достъпна информация, но не като свързан разказ. А и има прекалено много пропуски — неща, които просто не знаем.
— Стига ми да науча нещата, които наистина са известни — отбеляза капитанът.
— Кои неща, сър?
— Е, като начало — колко бомби са били хвърлени? Атомни бомби имам предвид.
— Сеизмичните данни сочат около четири хиляди и седемстотин. Някои от трусовете са били твърде слаби, така че вероятно бомбите са много повече.
— Колко от тях са били големи — термоядрени, водородни или както там ги наричате?
— Не мога да ви кажа. Вероятно повечето. Доколкото зная, били са хвърлени водородни бомби — повечето от тях с кобалтов елемент.
— Защо са постъпили така? Искам да кажа — защо са използвали кобалт? — попита Питър.
Ученият вдигна рамене.
— Ядрена война. Повече от това не мога да ви кажа.
— Аз мисля, че мога — каза американецът. — Един месец преди войната минах курс за командни офицери в Йерба Буена, Сан Франциско. Казаха ни какво предвиждат, че ще се случи. Дали се е случило в действителност шест месеца по-късно — е, моите догадки са толкова вероятни, колкото и вашите.
Те седяха и пушеха мълчаливо в продължение на няколко минути.
— Какво смятате, че в крайна сметка е довело до експлозията? — каза най-сетне Питър. — Искам да кажа, след първите удари на руснаците върху Вашингтон и Лондон?
Джон Осбърн и командирът го погледнаха изненадани.
— Руснаците никога не са бомбардирали Вашингтон — каза Дуайт. — Накрая това се доказа.
Питър на свой ред ги изгледа изненадано.
— Аз имам предвид първия удар, преди всички последвали.
— Така е. Именно най-първия удар. Бомбардировачите с далечен радиус на действие са принадлежали на Египет. Излетели са от Кайро.
— Сигурен ли сте, че това е вярно?
— Самата истина. Един от тях е бил пленен, когато на път за вкъщи се приземил в Пуерто Рико. Станало ясно, че са египетски, след като вече били бомбардирани Ленинград и Одеса, а също и ядрените установки в Харков, Куйбишев и Молотов. В онзи ден нещата са се развили прекалено бързо.
— Да не би да искаш да кажеш, че сме бомбардирали Русия по погрешка?
Тази мисъл бе толкова ужасна, че изглеждаше направо невероятна.
— Истина е, Питър — каза Джон Осбърн. — Никога не е било разгласявано публично, но е самата истина. Първата бомба била пусната в Неапол. Последвала бомба върху Тел Авив. Никой не знае кой ги е хвърлил, поне аз не съм чул. После англичаните и американците се намесили и направили демонстративен полет над Кайро. На следващия ден египтяните изпратили всичките си налични бомбардировачи: шест към Вашингтон и два към Лондон. Един успял да достигне Вашингтон и два — Лондон. След бомбардировките не останали много живи американски и английски държавници.