— Боже господи! — възкликна австралиецът. — И ние сме бомбардирали Русия?
— Точно това се е случило — каза мрачно командирът.
Джон Осбърн се обади:
— Всичко е ясно. Лондон и Вашингтон били отписани — напълно унищожени. Решенията трябвало да се вземат от военните командири по отделните гарнизони и при това да бъдат вземани бързо, преди следващия бомбен удар. Отношенията с Русия били изострени, а самолетите взети за руски. — Той замълча. — Някой е трябвало да решава, разбира се, при това е било въпрос на минути. Сега в Канбера считат, че взетото решение е било неправилно.
— Но ако е било грешка, защо не са се срещнали и предотвратили това? Защо са продължили?
— Ужасно трудно е да се спре една война, когато всички държавници са убити — отвърна командирът.
— Работата е там, че това проклето оръжие стана прекалено евтино — каза ученият. — Непосредствено преди войната една обикновена уранова бомба струваше само петдесет хиляди лири стерлинги. И най-невзрачната страна можеше да се запаси с тях и при това положение всяка малка държава смяташе, че може да разгроми големите с изненадващ удар. Там е бедата.
— Войната не спряла, докато всички бомби не били хвърлени и всички самолети не били извадени от строя. А оттогава, разбира се, се е стигнало вече твърде далече.
Питър Холмс се засмя и рече:
— Малко соленичко е излязло за всички.
— Имаш още шест месеца — отбеляза Джон Осбърн. — Плюс-минус нещичко. Бъди доволен и от това. Винаги си знаел, че все някой ден ще умреш. Е, сега знаеш кога. Това е всичко. — Той се засмя. — Просто използвай максимално онова, което ти остава.
— Знам го — рече Питър. — Работата е в това, че не мога да измисля нищо друго, с което да желая да се занимавам, освен онова, което правя в момента.
— Да се затвориш в тоя отвратителен „Скорпиън“?
— Ами да. Това е нашата работа. Всъщност исках да кажа — наш дълг.
— Нямаш никакво въображение. Трябва да станеш мохамеданин и да си направиш харем.
Командирът на подводницата се засмя.
— Може би Джон е намерил разковничето.
Офицерът за свръзка поклати глава.
— Хубава идея, но неосъществима. Мери няма да я хареса. — Той престана да се усмихва. — Работата е там, че аз всъщност не вярвам, че ще се случи. А вие?
— Дори след това, което видя?
Питър поклати глава.
— Не. Ако бяхме видели някакви разрушения…
— Да, никакво въображение — отбеляза ученият. — Така е с всички вас, военните. „Това не може да ми се случи!“ — Той замълча. — Но може. И сигурно ще се случи.
— Предполагам, че ми липсва въображение — каза замислено Питър. — Това е… това е краят на света. Никога преди не ми се е налагало да си представям подобно нещо.
Джон Осбърн се засмя.
— Това съвсем не е краят на света — каза той. — Това е само краят на самите нас. Светът ще си продължи, както и досега, само че нас няма да ни има. Осмелявам се да кажа, че той ще мине и без нас.
Дуайт Тауърс вдигна глава.
— Сигурно е така. Сякаш нищо не се е случило нито в Кернс, нито в Порт Морсби. — Той замълча, спомняйки си за разцъфтелите дървета по брега, които беше видял през перископа — тропическите шубраци и огненочервени евкалипти, палмите под слънчевите лъчи.
— Може би сме били прекалено глупави и не заслужаваме свят като този — каза той.
— Точно така — намеси се ученият.
Нямаше какво повече да си кажат, затова се качиха на мостика да изпушат по цигара на свеж въздух и слънце.
На следващия ден, малко след зазоряване, те минаха покрай Хедс, а после продължиха на юг през Басовия пролив. На другата сутрин се намираха в залива на Порт Филип и по обяд хвърлиха котва край самолетоносача в Уилямстаун. Командващият военноморските сили ги очакваше там, за да ги посрещне, и веднага след спускането на трапа бе даден тържествен сигнал в негова чест.
Дуайт Тауърс го посрещна на тясната палуба. Адмиралът отвърна на поздрава.
— Е, капитане, как мина плаването?
— Нямахме неприятности, сър. Страхувам се обаче, че резултатите ще ви разочароват.
— Не събрахте достатъчно информация?
— Имаме много данни за радиацията, сър. След двадесетия градус на север беше невъзможно да се излиза на палубата.
Адмиралът кимна.
— Имате ли случай на заболяване?
— Един, за който корабният лекар казва, че е морбили. Няма нищо общо с радиоактивността.