Те слязоха долу в малката капитанска каюта. Дуайт показа черновата на своя доклад, написан с молив върху специална форматна хартия, и приложението с данните за нивото на радиацията по време на плаването — дълги колонки дребни цифри, изписани с четливия почерк на Джон Осбърн.
— Веднага ще го предам в „Сидни“ за отпечатване — каза той. — Но всичко в него се свежда просто до следното: много малко научихме.
— Никакви следи от живот?
— Съвсем никакви. Разбира се, човек не може да види много през перископа, когато е близо до брега. Преди да тръгнем, никога не бях предполагал, че ще се вижда толкова малко. Може би е трябвало да се досетя. Когато човек се намира в главния канал, Кернс остава доста далеч, същото е и с Морсби. Така и не видяхме Даруин поради отвесните му брегове. Само пристанището. — Той поспря. — Там сякаш нищо не се е случило.
Адмиралът разгръщаше изписаните с молив страници, като спираше тук-там, за да прочете някой абзац.
— Навсякъде сте спирали за малко.
— За по около пет часа. През цялото време викахме през мегафона.
— Не получихте ли отговор?
— Не, сър. Само в Даруин помислихме, че ни отговарят, но се оказа просто една скърцаща съединителна скоба от подемния кран на кея. Незабавно се приближихме и така разбрахме, че е от него.
— Морски птици?
— Никакви. На север от двадесетия паралел не сме забелязали никакви птици. В Кернс видяхме куче.
Адмиралът остана двадесет минути. Накрая каза:
— Добре, подгответе доклада колкото се може по-бързо и ми изпратете по човек един екземпляр. Не се покрива напълно с очакванията, но вие сигурно сте направили всичко, което е било по силите ви.
Американецът каза:
— Четох онзи доклад от „Суордфиш“, сър. В него има много малко информация за положението на брега както в Щатите, така и в Европа. Предполагам, че и те като нас не са видели повече от крайбрежната част. — Той се поколеба за момент. — Имам едно предложение.
— Какво е то, капитане?
— Покрай брега нивото на радиацията не е чак толкова високо. Офицерът по научната част ми каза, че човек би могъл да работи безопасно в изолиращ костюм — шлем, ръкавици и всичко останало, разбира се. Бихме могли да пратим на брега във всяко от тези места по един офицер на малка гребна лодка и с кислороден апарат на гърба.
— И задължително обеззаразяване след завръщането на борда — каза адмиралът. — Това е проблем. Но не непреодолим. Ще предложа на министър-председателя и ще разбера дали се нуждае от сведения специално от някое място. Може да реши, че не си струва риска. Но все пак това е добра идея.
Той тръгна към контролния пункт, за да се изкачи по стълбата до мостика.
— Разрешавате ли отпуск на сушата, сър?
— Някакви повреди?
— Нищо особено.
— Десет дни — каза адмиралът. — Ще изпратя заповед днес следобед.
След обяда Питър Холмс позвъни на Мери.
— Отново сме у дома — живи и здрави — каза той. — Виж, скъпа, ще се прибера у дома вечерта — още не зная кога. Първо трябва да изготвя един доклад и да го оставя в Адмиралтейството на път за вкъщи. Така или иначе, ще трябва да се отбия там. Не зная кога ще се върна. Не се притеснявай, не е необходимо да ме посрещаш. Ще се кача пеша от гарата.
— Чудесно е, че пак те чувам — каза тя. — Няма да вечеряш навън, нали?
— Не вярвам. Ще си изпържа яйца или нещо друго, като се прибера.
Тя бързо прецени.
— Аз ще сложа нещо във фурната и ще можем да вечеряме заедно, когато си дойдеш.
— Чудесно. Слушай, има само една неприятност. На кораба имаме болен от морбили, така че съм в нещо като карантина.
— О, Питър! Ти си преболедувал това, нали?
— Да, но на четири години. Корабният лекар каза, че пак мога да се разболея. Инкубационният период е три седмици. Ти боледувала ли си от това скоро?
— Когато бях на около тринадесет години.
— Смятам, че няма голяма опасност за тебе.
В този миг й хрумна:
— Ами Дженифър?
— Зная. За нея си мисля. Ще трябва да стоя настрана от нея.
— Ах, божичко… Възможно ли е толкова мъничко детенце да хване морбили?
— Не зная, скъпа. Мога да попитам корабния лекар.
— Дали ще знае за бебетата?
Питър помисли.
— Предполагам, че няма особено голям опит с бебета.
— Попитай го, Питър, а аз ще позвъня на доктор Халоран. Все някак ще се справим. Чудесно е, че се върна.