Той затвори слушалката и продължи да върши работата си, докато Мери се отдаде на любимия си порок — телефона. Обади се на госпожа Фостър, която живееше надолу по пътя и щеше да ходи в града за някакво събрание на Сдружението на жените, и я помоли да й донесе един фунт месо за пържоли и няколко глави лук. Позвъни и на лекаря, който й каза, че бебетата боледуват от морбили и че тя трябва много да внимава. А после се сети и за Мойра Дейвидсън, която й беше позвънила предишната вечер, за да я пита за новини от „Скорпиън“. Свърза се с нея по време на следобедния чай във фермата близо до Бъруик.
— Мила моя — рече тя. — Те се върнаха. Питър току-що ми позвъни от кораба. Хванали са морбили.
— Хванали са какво?
— Морбили — човек го изкарва обикновено в училище.
По линията последва взрив от смях, малко истеричен и писклив.
— Не е никак смешно — каза Мери. — Страхувам се за Дженифър. Може да се зарази от Питър. Той някога е боледувал, но може да го повтори. Толкова съм притеснена…
Смехът секна.
— Извинявай, скъпа, но ми се стори толкова смешно. Това няма нищо общо с радиоактивността, нали?
— О, едва ли. Питър каза, че е само морбили. — Тя млъкна. — Не е ли ужасно?
Госпожица Дейвидсън се засмя отново.
— Какво друго може да се очаква от тях — две седмици да обикалят места, където всички са мъртви от радиацията, и да прихванат единствено морбили! Ще трябва сериозно да си поговоря с Дуайт. Открили ли са някой жив там горе?
— Не зная, скъпа. Питър нищо не ми каза. Но както и да е, това не е толкова важно. Какво ще правя с Дженифър? Доктор Халоран казва, че може да се зарази, а Питър ще бъде в карантина цели три седмици.
— Ще трябва да спи и да се храни на верандата.
— Не говори глупости, скъпа.
— Ами тогава нека Дженифър спи и се храни на верандата.
— Ами мухите? — каза майката на Дженифър. — Комарите? Някоя котка може да се качи и да легне върху лицето й, да я задуши. Нали знаеш, че има подобни случаи.
— Ще сложиш мрежа против комарите.
— Нямам такава мрежа.
— Мисля, че някъде имаме из къщи — татко я е използвал в Куинсланд. Но сигурно е цялата на дупки.
— Много те моля да провериш, скъпа. Макар че се страхувам повече от котката.
— Още сега ще проверя. Ако намеря, ще ти я изпратя довечера по пощата. Или пък ще ти я донеса. Ще поканите ли пак капитан Тауърс?
— Да си призная, не съм мислила за това. Не зная дали Питър ще иска да го покани. Възможно е да не се понасят след двете седмици в подводницата. Ти искаш ли да го поканим?
— Все ми е едно — каза нехайно момичето. — Не ме интересува дали ще го поканите, или не.
— Скъпа!
— Безразлично ми е. Престани да ми надуваш ушите с тези глупости. Освен това той има жена.
Объркана, Мери изрече:
— Не може да има жена, скъпа. Вече не.
— Така си мислиш — отвърна момичето. — Нещата са малко по-сложни. Ще отида да потърся мрежата.
Когато се прибра вкъщи вечерта, Питър откри, че Мери някак не се интересува от Кернс и че е много загрижена за бебето. Мойра беше позвънила отново, за да съобщи, че изпраща мрежата против комари, но щеше очевидно да мине време, докато я получат. За временен заместител Мери беше намерила едно дълго парче тънък муселин, който използваха при приготвянето на маслото, и беше покрила количката на верандата с него, но не беше се справила много добре и затова офицерът за свръзка използва част от времето си през тази първа вечер след завръщането си у дома, за да направи от муселина стабилно покривало до самия гюрук на количката.
— Дано да може да диша — каза жена му с тревога. — Питър, сигурен ли си, че ще преминава достатъчно въздух?
Той се постара да я успокои, но през нощта тя става три пъти от леглото, за да отиде на верандата и да се увери, че бебето е все още живо.
Взаимоотношенията в „Скорпиън“ я интересуваха много повече, отколкото техническите постижения.
— Ще поканиш ли отново капитан Тауърс? — заинтересува се тя.
— Не съм мислил върху това. Ти искаш ли да го поканим?
— На мене той ми харесва. А Мойра май е хлътнала по него. Малко странно е за нея, той е такъв един тих… Но човек никога не знае.
— Той излиза с нея, преди да заминем. Показа й подводницата и после ходиха в града. Обзалагам се, че е решила да му завърти главата.
— Докато ви нямаше, тя звъня три пъти да пита дали има някакви новини — каза жена му. — Едва ли се е загрижила за тебе.