Той се засмя.
— Ще дойда с удоволствие. Дори при тези условия.
— Той може и да не те покани — подчерта тя. — Никак не ми харесва тая работа с чайките. Струва ми се, че имате някаква сериозна неприятност на кораба.
— Нека поговорим за това после.
— Разбира се. Ще видим какво ще кажеш за свое оправдание.
Мойра затвори, а после успя да се свърже с Питър по телефона точно когато той се канеше да напусне клуба. Премина веднага на въпроса:
— Питър, ще поканиш ли Дуайт у вас за почивните дни? А аз ще се самопоканя.
Той реши да спечели време.
— Мери ще ме убие, ако той зарази Дженифър от морбили.
— Ще й кажа, че се е заразила от тебе. Ще го поканиш ли?
— Щом искаш. Не вярвам да дойде.
— Ще дойде.
Мойра го посрещна на гарата във Фолмаут с кабриолета си, както и преди. Като преминаваше през контролната бариера на перона, Дуайт я поздрави с:
— Ей, какво стана с червения ти костюм?
Тя беше облечена в бежови памучни панталони и съответна риза — практични и удобни.
— Много се колебах дали да те посрещна с него — рече тя. — Но не ми се искаше да се изпомачка.
Той се засмя.
— Страшно мнение имаш за мене!
— Ние, момичетата, трябва много да внимаваме — каза тя превзето. — При толкова сено наоколо.
Те отидоха до перилото, където беше вързан конят й с кабриолета.
— Смятам, че е по-добре да се разберем за чайките, преди да се видим с Мери — каза тя. — Имам предвид, че по такива въпроси човек не би искал да говори в смесена компания. Какво ще кажеш за хотел „Пиър“?
— Нямам нищо против — каза той. Те се качиха в бричката и подкараха през празните улици към хотела. Тя завърза поводите за бронята на същата кола и влязоха в дамския салон.
Той й взе двойно бренди, а за себе си едно уиски.
— Е, каква е тая работа около чайките? — запита тя. — По-добре си признай всичко, Дуайт, колкото и недостойно да е то.
— Преди да отплаваме, бях при вашия министър-председател. Командващият военноморските сили ме отведе при него: Той ни каза това-онова и между другото поиска да узнаем всичко възможно за птиците в радиоактивната зона.
— Разбирам. А открихте ли нещо?
— Съвсем нищо — отвърна той успокоително. — Нищо за птиците, нищо за рибите, а едва ли нещо повече и за всичко останало.
— Не уловихте ли някоя риба?
Дуайт се ухили.
— Ако някой знае как се лови риба от подводница под водата или пък чайка — при положение че никой не може да излезе на палубата, — ще се радвам да науча. Вероятно е възможно да се направи със специална екипировка. Всичко е възможно. Но за това узнахме на последния инструктаж, половин час преди да отплаваме.
— Значи, не сте донесли чайка?
— Не.
— Много ли се ядоса министър-председателят?
— Нямам представа. Не смея да ида при него.
— Не съм изненадана. — Мойра замълча и отпи от чашата си, а после каза по-сериозно. — Кажи ми. Никой не е оцелял там горе, нали?
Дуайт поклати глава.
— Смятам, че никой. Трудно е да се каже със сигурност, докато не бъде подготвен човек, който да се изпрати на брега в специален костюм. Като преценявам сега отново, стигам до извода, че точно това трябваше да се направи на някое от онези места. Но този път не бяхме инструктирани за подобна задача и нямахме екипировка на кораба. Проблемът е в обеззаразяването, след като човекът се върне обратно на борда.
— Този път? — повтори думите му тя. — Пак ли ще плавате?
Той кимна.
— Предполагам. Нямаме заповед, но подозирам, че ще ни изпратят до Щатите.
Тя отвори широко очи.
— Можете ли да отидете там?
Той кимна.
— Пътят е доста дълъг и ще трябва да бъдем под водата по-продължително време. За екипажа ще бъде твърде тежко. Но все пак е осъществимо. Щом „Суордфиш“ е направила подобен курс, значи, и ние ще можем.
Той й разказа за „Суордфиш“ и пътуването й през северния Атлантически океан.
— Работата е там, че през перископа се вижда много малко. Получихме доклада на капитана за плаването на „Суордфиш“ и когато човек анализира всичко, става ясно, че те не са научили почти нищо. Не повече, отколкото ако седнеш и помислиш добре. Би могло да се види единствено бреговата ивица и при това от височина около двадесет фута. Можеш да видиш, ако има бомбени разрушения в града или пристанището, но това е почти всичко. Същото беше и с нас. Много малко научихме от това плаване. Просто престоявахме известно време, викахме по мегафона, а когато никой не се появяваше и не отговаряше, решавахме, че са мъртви. — Той замълча. — Само това би могъл да предположи човек.