Тя кимна.
— Някой казваше, че вече е стигнало до Макей. Мислиш ли, че е вярно?
— Предполагам — каза той. — Разпространява се неотклонно на юг — точно както учените предсказаха.
— Ако продължи с тази скорост, след колко време ще стигне дотук?
— Вероятно около септември. Може и малко по-рано.
Мойра се изправи на крака, сякаш не можеше да си намери място.
— Донеси ми още една чаша, Дуайт. — А когато той я донесе, тя рече. — Искам да отида някъде… Да правя нещо… Да танцувам!
— Както кажеш, мила.
— Не можем просто да седим тук и все да повтаряме какво ни очаква!
— Права си. Но какво искаш да правиш освен това, което правиш сега?
— Не ставай толкова благоразумен — каза тя раздразнено. — Просто не мога да го понеса.
— Добре — каза той спокойно. — Изпий си чашата и да отиваме у Холмсови, а после ще покараме лодката.
В къщата завариха Мери и Питър Холмс да приготвят храна за пикник на брега вместо обичайното вечерно развлечение. Не само че беше по-евтино, отколкото едно събиране, но и по-приятно в лятната жега, а и според обърканите представи на Мери колкото по-далече щяха да са мъжете от къщата, толкова по-малка й се струваше опасността да заразят бебето от морбили. След лекия обяд Мойра и Дуайт отидоха в морския клуб, за да стъкмят лодката и да участват в състезанието, докато Питър и Мери тръгнаха след тях по-късно заедно с бебето в ремаркето, прикачено за велосипеда.
Този път състезанието мина сравнително добре. На старта удариха шамандурата, на втората обиколка обърнаха лодката срещу вятъра, което завърши с малко сблъскване, тъй като никой от екипажите не знаеше правилата, но в този клуб подобни случаи не бяха рядкост и протестите не бяха много. Те завършиха шести — напредък в сравнение с миналия път, а и нямаха много повреди. Доплаваха до брега след края на състезанието, оставиха лодката на плитчината и прегазиха до сушата, за да изпият по чаша чай и да похапнат сладкиши заедно с Питър и Мери.
Без да бързат, те се къпаха на воля под вечерното слънце, свалиха и прибраха платната и въжетата от лодката и я изтикаха до площадката й върху сухия пясък на брега. Слънцето се спусна към хоризонта и те се преоблякоха, взеха си напитки от кошницата и отидоха до края на кея, за да погледат залеза, докато Питър и Мери приготвяха вечерята.
Мойра седеше до Дуайт върху един парапет, гледаше розовата светлина, отразяваща се в спокойното море, и се наслаждаваше на топлата вечер, на покоя, който се вливаше в нея с напитката. В този миг тя го попита:
— Дуайт, разкажи ми за пътуването на „Суордфиш“. До Съединените щати ли каза, че са стигнали?
— Да. — Той замълча, а после каза: — Обиколили са цялата източна брегова линия и са се отбивали навсякъде, където е било възможно, но в крайна сметка са успели да достигнат само някои от малките пристанища: залива Делауеър, река Хъдсън и, разбира се, Ню Ландън. Има ли са голям късмет, че нищо не им се е случило в пристанището на Ню Йорк.
Тя се учуди.
— Опасно ли е било?
Той кимна.
— Минни полета — нашите собствени минни полета. Всяко по-голямо пристанище или устие на река по източното крайбрежие беше защитено с минни полета. Във всеки случай така мислим ние. Същото се отнася и за западния бряг. Трябвало е да бъдат поставени преди войната. Дали са поставени преди или след това, дали въобще са били поставяни — не знаем. Известно ни е само, че там трябва да има минни полета и че ако нямаш плана за разположението им, който да ти показва прохода през тях, не можеш да влезеш в пристанището.
— Искаш да кажеш, че ако удариш някоя, тя ще те потопи?
— Съвсем сигурно. Ако човек няма карта на минното поле, просто няма да посмее да се приближи.
— Имали ли са такава карта, когато са навлезли в Ню Йорк?
Той поклати глава.
— Имали са една отпреди осем години, на нея имало печат — „ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗУВА“. Тези неща са строго секретни — те се предоставят само в изключителни случаи, ако някой кораб трябва да влезе в пристанището. Само тази стара карта са имали. Сигурно са искали на всяка цена да влязат там. Налагало се е да преценят възможните изменения, които вероятно са били направени, като запазили основните водещи знаци, които да им показват безопасния път. Стигнали до заключението, че не може да има много корекции на плана, който притежавали, освен в една част от пътя. Рискували и навлезли. Успели. Може би въобще не е имало никакви мини.