— Открили ли са нещо повече, когато влезли в пристанището?
— Нищо повече от това, което вече знаели. Изглежда, че това е всичко при подобно изследване на местата. Човек не може да научи много.
— Нямало ли е живи там?
— О, не, мила. Цялата география била променена. Освен това радиоактивността е била много висока.
Поседяха мълчаливо, пушеха и наблюдаваха отблясъците на залеза.
— Къде другаде каза, че са ходили? — попита най-сетне момичето. — Ню Ландън?
— Точно така.
— Къде е това?
— В Кънектикът, в източната част на щата — обясни й той. — В устието на Темз Ривър.
— Много ли са рискували, за да идат там?
— Това е базовото им пристанище. Имали са карта на минните полета, съвсем нова. Там е главната база по източното крайбрежие за подводниците от американския флот — каза той тихо. — Повечето от тях са живели там или наоколо. Както и аз.
— Там ли живееше?
Дуайт кимна.
— Като на другите ли места е било?
— Така изглежда — произнесе бавно той. — Не съобщават много в доклада, само показанията за радиоактивността. А те са били твърде високи. Отишли са право в базата, на пристана, откъдето са тръгнали. Сигурно е било някак странно да се завърнеш по този начин, но нищо повече не е отбелязано в доклада. Повечето от офицерите, моряците и сержантите са били много близко до домовете си. Разбира се, нищо не са могли да направят. Просто са постояли там, а после са излезли от пристанището и продължили изпълнението на задачата си. Капитанът съобщава, че са отслужили литургия на борда. Сигурно е било много мъчително.
В топлите розови отблясъци на слънцето все още прозираше красотата на света.
— Учудвам се, че са отишли там — отбеляза Мойра.
— Отначало и аз се учудих. Мисля, че самият аз бих подминал. Макар че… Е, не знам. Но като размислих, струва ми се, че е трябвало да идат. Това е единственото място, за което са имали карта на минните полета. Също и за залива Делауеър. Единствените места, до които са могли да стигнат безопасно. Просто е трябвало да се възползват от това.
Мойра кимна.
— Там ли си живял?
— Не в самия Ню Ландън — каза тихо той. — Базата е на другия бряг на реката, от източната страна. Домът ми беше на около петнадесет мили от устието нагоре по брега. Едно малко селище, наречено Уест Мистик.
— Не говори за това, ако не искаш — каза тя.
Дуайт я погледна.
— Нямам нищо против да разказвам на някои хора. Но не бих искал да те отегчавам. — Той се усмихна нежно. — Нито пък ще започна да хленча, понеже съм видял бебето.
Тя се изчерви леко.
— Когато ме пусна в каютата си да се преоблека, видях снимките ти. Твоето семейство ли е на тях?
— Да. Жена ми и двете ни деца — изрече той малко гордо. — Шеърън. Дуайт е в началното училище, а Хелън ще тръгне следващата есен. Точно сега ходи в една малка детска градина, на нашата улица.
Вече знаеше, че жена му и семейството му са съвсем реални за него — далеч по-действителни, отколкото наложения му от войната половинчат живот в един далечен край на света. Унищожаването на Северното полукълбо не беше нещо реално за него, както не беше и за нея. Той не беше видял нищо от разрушенията на войната, както и тя. Когато мислеше за жена си и за своя дом, невъзможно беше да си ги представи в друга обстановка освен в онази, в която ги беше оставил. Имаше слабо въображение и това бе здравата сърцевина на примирението му с живота в Австралия.
Мойра знаеше, че е навлязла в опасна зона. Искаше да бъде мила с него и трябваше да му каже нещо. Попита малко плахо:
— Какъв ще стане Дуайт, когато порасне?
— Иска ми се да отиде в Академията, Военноморската академия. Да постъпи във флота като мен. Това е добър избор за едно момче, не познавам по-добър. Дали ще успее, или не — е, това е нещо друго. Не се увлича много от математика, но още е рано да се каже. Чак догодина през юли ще стане на десет години. Но аз бих искал да го видя в Академията. Мисля, че той също иска това.
— Обича ли морето?
— Живеем точно до брега. Почти цяло лято е във водата: плува и кара лодка с извънбордов мотор. — Той замълча замислен. — Страшно почернява. Така е с всички деца. Понякога ми се струва, че децата стават по-черни от нас дори когато еднакво дълго сме били на слънце.