— И тук много почерняват — отбеляза тя. — Още ли не се е увлякъл по ветроходството?
— Още не. Смятам да взема платноходка, когато се върна у дома за следващата отпуска.
Дуайт се вдигна от перилото, на което седяха, и постоя за миг загледан в светлината на залеза.
— Предполагам, че това ще стане през септември — каза той тихо. — Сезонът ще бъде към края си и едва ли ще можем да плаваме в Мистик.
Тя мълчеше, без да знае какво да каже.
Той се обърна към нея.
— Предполагам, че ме мислиш за луд — каза той мрачно. — Но аз така виждам нещата и едва ли ще започна да ги приемам другояче. Поне не плача, като видя дечица.
Тя се надигна и тръгна с него по вълнолома.
— Не мисля, че си луд.
Те поеха мълчаливо към брега.
Четвърта глава
На следващата сутрин, в неделя, всички у Холмсови се събудиха свежи и в чудесно настроение за разлика от предишния път, когато капитан Тауърс им бе гостувал. Бяха си легнали след една спокойна вечер без емоциите, съпровождащи големите събирания. На закуска Мери попита госта си дали иска да отиде на църква, като си мислеше, че колкото по-дълго е вън от къщата, толкова по-малка е вероятността да се зарази Дженифър от морбили.
— Ще ми се да отида — каза той, — стига да е удобно.
— Разбира се, че е удобно — каза тя. — Можете да правите каквото пожелаете. Предлагам следобед да пием чай в клуба, освен ако нямате нещо друго предвид.
Той поклати глава.
— С удоволствие бих поплувал. Но трябва да се върна на подводницата довечера, след вечеря.
— Не можете ли да останете до утре сутринта?
Дуайт поклати глава, досещайки се, че тя се бои да не би бебето да хване морбили.
— Трябва да се върна довечера.
Веднага след като привършиха с храненето, той излезе в градината да изпуши една цигара, за да не притеснява Мери с присъствието си. След като помогна за раздигането на масата, Мойра също отиде в градината и го завари да гледа към залива, седнал в един шезлонг. Тя приседна до него.
— Наистина ли ще ходиш на църква? — попита тя.
— Да — каза той.
— Може ли и аз да дойда?
Дуайт обърна глава и я погледна изненадано.
— Защо не, разбира се. Ходиш ли редовно?
Мойра се усмихна.
— Никога — призна тя. — Може би щеше да е по-добре, ако ходех. Може би нямаше да пия толкова.
Той се замисли върху думите й.
— Възможно е — каза несигурно. — Не зная дали едното има нещо общо с другото.
— Сигурен ли си, че не предпочиташ да идеш сам?
— Не, защо? Приятно ми е твоето присъствие.
Като тръгваха за църквата, Питър Холмс изваждаше градинския маркуч, за да полее, преди да е станало прекалено горещо. След малко от къщата излезе и жена му.
— Къде е Мойра? — попита тя.
— Отиде на църква с капитана.
— Мойра? Отишла на църква?
Той се засмя.
— Ако щеш вярвай, наистина отиде.
Мери постоя за миг, без да каже нищо.
— Надявам се, че всичко ще свърши добре — каза тя най-сетне.
— А защо не? — попита Питър. — Той е мъж на място, а и тя не е лоша, като я опознае човек. Могат дори да се оженят.
Мери поклати глава.
— Има нещо странно в цялата работа. Дано всичко бъде наред — повтори тя.
— Във всеки случай това не ни засяга. Днес много неща изглеждат странни.
Мери кимна и започна да чопли нещо из градината, докато Питър поливаше. След малко каза:
— Мислех си, Питър… Дали да не изкореним тези две дървета, а?
Той отиде да ги разгледа с нея.
— Ще трябва да попитам хазяина. Защо искаш да ги изкореним?
— Имаме съвсем малко място за отглеждане на зеленчуци. По магазините са толкова скъпи. Ако изкореним дърветата и подкастрим акацията, можем да си направим зеленчукова леха — от тук до тук. — Тя показа с ръце. — Сигурна съм, че ще можем да спестяваме по една лира седмично по този начин. Освен това е и удоволствие.
Той продължи да оглежда дърветата.
— Лесно ще ги отсека, ще излязат и доста дърва за горене. Ще са сурови, естествено, прекалено сурови за горене през тая зима. Но ще ги наредим да изсъхнат за следващата година. Единствената трудност ще са пъновете. Изваждането им е по-тежка работа.