— Само два са — рече тя. — Мога да ти помогна, ще ги подкопавам по малко, докато те няма. Ако ги извадим тази зима и прекопаем почвата, ще мога да сложа разсад през пролетта и през цялото следващо лято ще имаме зеленчуци. — Тя замълча. — Грах и фасул. И тиквички. Ще направя сладко от тиквички.
— Хубава идея — каза той. Огледа дърветата от горе до долу. — Не са много големи. По-добре ще бъде и за бора, ако се отсекат.
— Другото нещо, което искам да направя, е да посадя ей тук един евкалипт. Представям си колко прекрасно ще изглежда през лятото.
— Ще му трябват пет години, за да цъфне.
— Няма значение. Ще бъде прекрасно — евкалиптовото дърво, а зад него синьото море. Ще го виждаме от прозореца на нашата спалня.
Той поспря, представяйки си великолепието на алените цветове по цялото дърво върху фона на тъмносиньото море в ярката слънчева светлина.
— Ще бъде голяма работа, когато разцъфне — каза той. — Къде ще го посадиш? Тук?
— Малко по-нататък — ето тука. Когато стане голямо, може да съборим плета от бодлива зеленика и да си направим пейка под сянката — ей тука. — Тя поспря. — Докато те нямаше, ходих в разсадника на Уилсън. Там има няколко прекрасни малки евкалиптови дървета, само по десет лири и шест пенса едното. Да си посадим едно наесен, а?
— Те са малко крехки растения. Мисля, че е най-добре да се посадят две, близо едно до друго, така че да остане едно, ако другото загине. После ще изкорениш едното от тях, след няколко години.
— Работата е там, че човек трудно се решава да го изкорени — отбеляза тя.
Щастливи, те продължиха да кроят планове за десет години напред и така сутринта мина много бързо. Все още говореха за същото, когато Мойра и Дуайт се върнаха от църквата. Консултираха се и с тях как да направят зеленчуковата си градина. След малко Питър и Мери влязоха в къщата: той да приготви напитките, а тя — обяда.
Момичето погледна американеца.
— Кой е луд — каза то тихо, — аз или те?
— Защо говориш така?
— Та само след шест месеца те няма да са тук. Аз няма да съм тук. Ти няма да си тук. Няма да имат нужда от зеленчуци догодина.
Дуайт спря, без да каже нищо, съзерцавайки синьото море, дългата извивка на брега.
— И какво от това? — рече той най-сетне. — Може би не го вярват. Може би мислят, че ще могат да вземат всичко със себе си и да го отнесат там, където ще отидат. Не зная. — Той замълча. — Просто им прави удоволствие да подреждат градината си. Гледай да не развалиш всичко, като им кажеш, че са луди.
— Няма да го направя. — Тя постоя мълчаливо. — Никой от нас не вярва, че това ще му се случи в действителност — не и на нас — каза тя най-сетне. — В това отношение всеки е луд посвоему.
— Права си — каза Дуайт твърдо.
Напитките бяха донесени и те прекъснаха разговора. После обядваха. След обяда, докато миеше съдовете заедно с Мойра, Мери изгони мъжете навън в градината, смятайки ги за инфекциозни. Седнал в шезлонг, с чаша кафе, Питър попита командира си:
— Разбрахте ли нещо за новата ни задача, сър?
Американецът го погледна многозначително.
— Нищо. А вие?
— Всъщност не. Споменаха нещо на срещата с началника по научната част, което ме накара да се замисля дали не се готви нова операция.
— Какво казаха?
— Че ще ни снабдят с нов радио гониометър. Чували ли сте нещо?
Дуайт поклати глава.
— Имаме много видове радиоприемници.
— Този е за определяне на местоположение — съвсем точно. Може би за случаите, когато сме потопени на перископна дълбочина. Сега подобно нещо е невъзможно, нали?
— Със съществуващите уреди — не. А за какво им е нужно?
— Не зная. Не беше включено в дневния ред. Просто един от отговорните хора взе, че се изпусна.
— Да не искат от нас да пеленговаме радиосигнали?
— Наистина не зная, сър. Просто попитаха дали детекторът за радиоактивността може да се премести на предния перископ, така че онова нещо да се монтира на кърмовия перископ. Джон Осбърн беше напълно сигурен, че е възможно, но каза, че все пак ще попита и вас.
— Правилно. Може да се премести на предния перископ. Аз си помислих, че искат да ни снабдят с два.
— Едва ли, сър. Мисля, че искат да поставят другото приспособление на неговото място, върху задния перископ.
Американецът се втренчи в пушека, издигащ се от цигарата му. После рече:
— Сиатъл.
— Моля?
— Сиатъл. Бяха уловени сигнали, идващи от някакво място близо до Сиатъл. Знаеш ли дали все още пристигат?