— Да разхвърляш тор. Кравешки. Волът има един хамут, с който тегли браната по тревата. Ти вървиш до него и го водиш за оглавника. Ще имаш също и пръчка да го потупваш с нея. Много разтоварващо занимание е. Добре е за нервите.
— Сигурен съм, че е така. За какво ви е това? Искам да кажа, защо го правите?
— Става хубаво пасище. Ако оставиш тора на купчинки, тревата израства жилава, на буйни туфи и животните не искат да я ядат. Така на следващата година пашата се влошава. Татко държи много всяко пасище да се бранува наесен. Преди го правехме с трактор. Сега — с волове.
— И всичко това, за да е по-хубаво пасището догодина?
— Да — каза тя твърдо. — Е, добре, не е необходимо да го казваш. Да се брануват ливадите, е признак за добро стопанисване, а татко е добър фермер.
— Нямаше да го кажа… Колко акра земя стопанисвате?
— Около петстотин. Отглеждаме говеда и овце.
— Вие ли стрижете овцете за вълна?
— Да.
— Кога? — попита той. — Никога не съм виждал стригане на овце.
— Обикновено ги стрижем през октомври. Татко малко се безпокои, че ако тази година оставим стригането за октомври, няма да можем да го свършим. Казва да го направим по-рано, да ги стрижем през август.
— Това е разумно — забеляза той мрачно. Наведе се, за да обуе обувките си. — Отдавна не съм бил във ферма. Иска ми се да дойда и да прекарам ден-два, ако можете да ме изтърпите толкова. Ще се постарая да ви бъда полезен по един или друг начин.
— Не се притеснявай — каза тя. — Татко ще се погрижи за това. За него ще бъде като дар божи да има под ръка още един мъж.
Дуайт се усмихна.
— А ти наистина ли искаш да си донеса всичко за кърпене?
— Никога няма да ти простя, ако дойдеш само с два чифта чорапи и кажеш, че пижамите ти са в ред. Освен това лейди Хартман очаква с нетърпение да оправи долните ти гащета. Може и да не го знае, но е така.
— Е, щом казваш.
Същата вечер го откара до гарата с кабриолета си. Когато той слезе от колата, тя му каза:
— Ще те чакам във вторник следобед на Бъруикската гара. Ако можеш, обади ми се по телефона да ми кажеш с кой влак ще пътуваш. Иначе ще бъда там към четири часа и ще чакам.
— Ще ти се обадя. Наистина ли искаш да донеса всичко, което е за кърпене?
— Няма да ти простя, ако не го донесеш.
— Добре. — Той се поколеба. — Ще се стъмни, докато се прибереш у вас. Пази се.
Мойра му се усмихна.
— Няма нищо страшно. До вторник. Лека нощ, Дуайт.
— Лека нощ — каза той малко пресипнало. Тя потегли. Дуайт я проследи с поглед, докато кабриолетът зави зад един ъгъл и изчезна.
Беше десет часът вечерта, когато тя влезе в двора пред фермата. Баща й чу коня и излезе в тъмното да й помогне да разпрегнат и да закарат кабриолета под навеса. В мъждивата светлина, докато преместваха колата под навеса, тя каза:
— Поканих Дуайт Тауърс тук за няколко дни. Ще пристигне във вторник.
— Тук ли ще дойде? — попита той изненадан.
— Да. Имат отпуск, преди да заминат на някакво друго плаване. Нямаш нищо против, нали?
— Разбира се, че не. Дано само да не скучае. Какво ще прави по цял ден?
— Казах му, че ще кара вола по ливадите. Той е много оправен.
— Ще трябва някой да ми помогне да изкараме силажа — каза баща й.
— Е, надявам се, че той ще се справи. В края на краищата, щом може да командва атомна подводница, сигурно ще се научи да насипва и силаж.
Влязоха в къщата. По-късно вечерта той каза на майка й за госта. Тя се развълнува.
— Смяташ ли, че помежду им има нещо?
— Не зная — отвърна бащата. — Сигурно го харесва.
— Не е канила мъж на гости след онова момче от Форест, преди войната.
Той кимна.
— Помня. Не ми хвана окото. Радвам се, че тази история приключи.
— Всичкото бе заради неговия „Остин Хийли“ — отбеляза майка й. — Не мисля, че държеше истински на него.
— Този пък има подводница — каза баща й услужливо. — Сигурно е същото нещо.
— Поне с нея няма да я разхожда по пътищата с деветдесет мили в час. — Тя замълча, а после рече: — Този сега сигурно е вдовец.
Бащата кимна.
— Всички твърдят, че бил много свестен човек.
— Как се надявам да излезе нещо от това. Искам да я видя задомена щастливо, с няколко деца — каза майка й.
— В такъв случай ще трябва да побърза — забеляза баща й.
— О, боже, все забравям. Но ти знаеш какво искам да кажа.