Дуайт прегледа заповедта. Общо взето се покриваше с очакванията му. Подводницата можеше да изпълни задачата, ако се допуснеше, че по западния бряг на Съединените щати въобще няма мини, което му изглеждаше малко вероятно.
Същата вечер той позвъни на Питър Холмс в дома му близо до Фолмаут.
— Виж какво — каза той, — тук на бюрото ми има заповед за оперативни действия и писмо от командващия военноморските сили, иска да се явя при него. Бих желал, ако можеш, да дойдеш на борда утре и да се запознаеш с нея. Най-добре е да отидем при адмирала заедно.
— Утре рано ще бъда на борда — каза офицерът за свръзка.
— Чудесно. Не ми се ще да ти прекъсвам отпуска, но се налага да действаме бързо.
— Всичко е наред, сър. Само имах намерение да отсека едно дърво…
Към девет и половина на следващата сутрин той беше вече в самолетоносача, седнал с командира Тауърс в малката му каюта кабинет, и четеше внимателно заповедта.
— Това е горе-долу същото, което очаквахте, нали, сър? — попита той.
— Горе-долу — съгласи се капитанът и се извърна към страничната маса. — Това е всичко, което имаме за минните полета. Искат да бъде проучен въпросът с радиостанцията. Засечена е около Сиатъл. Е, за там няма да имаме проблеми. — Той вдигна една карта от масата. — Това е картата на минните полета в Хуан де Фука и залива Пюджит. Можем безопасно да се доберем до доковете в Бремъртън. Готови сме и за Пърл Харбър, но те не искат от нас да отиваме там. За Панамския залив, Сан Диего и Сан Франциско — за тях не знаем абсолютно нищо.
Питър кимна.
— Ще трябва да обясним това на адмирала. Всъщност мисля, че на него му е известно. Той е склонен да се обсъди този въпрос.
— Дъч Харбър — каза капитанът. — И за него нямаме нищо.
— Дали ще се натъкнем на лед горе?
— Мисля, че да. А също и на мъгла, много мъгла. През този сезон не е разумно да се плава в онези води без вахта на палубата. Ще се наложи да бъдем особено внимателни.
— Питам се, защо искат да идем там?
— И аз не зная. Може би той ще ни каже.
Известно време стояха вглъбени над картите.
— Как ще се придвижваме? — попита накрая офицерът за свръзка.
— На повърхността по тридесетия паралел, северно от Нова Зеландия и на юг от остров Питкърн до двадесет и първия меридиан. По него ще стигнем до Калифорния, около Санта Барбара. На връщане от Дъч Харбър ще минем по същия път. Първо на юг, надолу покрай Хавайските острови. Предполагам, че ще хвърлим поглед и на Пърл Харбър. После отново на юг, докато стане възможно да изплуваме на повърхността край островите Френдли или може би малко по на юг.
— Колко дни под водата означава това?
Капитанът се обърна и взе един лист от бюрото.
— Снощи се опитах да изчисля. Предполагам, че както и преди, няма да стоим много дълго на което и да е място. Според мен мястото се намира под пеленг двеста градуса — на разстояние двадесет хиляди мили под водата. Това прави шестстотин плавателни часа или двадесет и пет дни. Прибави два дни за наблюдения и закъснения — общо около двадесет и седем дни.
— Доста време под водата.
— „Суордфиш“ е била още по-дълго. Тридесет и два дни. Човек просто трябва да бъде спокоен, да не се притеснява.
Офицерът за свръзка огледа морската карта на Тихия океан. Той постави пръста си върху множеството рифове и островни групи на юг от Хавай.
— Едва ли ще можем да бъдем много спокойни, докато пресичаме този район под водата. И то към края на плаването.
— Имам го предвид. — Дуайт се взря в картата. — Може би ще се отдалечим малко на запад и ще се спуснем към Фиджи от север. — Замълча. — Повече се безпокоя за Дъч Харбър, отколкото за обратния път.
Постояха още половин час, изучавайки морските карти и заповедта за оперативни действия. Накрая австралиецът каза:
— Е, чака ни необикновен курс. — Той се засмя. — Нещо, за което ще можем да разказваме на внуците си.
Капитанът му хвърли бърз поглед и после внезапно се усмихна.
— Прав си.
Офицерът за свръзка почака в каютата, докато капитанът позвъни до секретаря на адмирала в Адмиралтейството.
Определиха среща за десет часа на следващата сутрин. Нищо повече не задържаше Питър Холмс; той се разбра с командира да се видят на следващата сутрин в кабинета на секретаря преди уговорената среща и замина с влака обратно към дома си във Фолмаут.
Пристигна там предобед и подкара велосипеда си от гарата нагоре. Прибра се вкъщи изпотен, с истинско облекчение се измъкна от униформата и взе душ преди обяда. Мери беше разтревожена от смелите опити на детето да пълзи.