— Оставих я във всекидневната — каза му тя — върху килимчето пред камината и отидох в кухнята да беля картофи. Само след малко я гледам в коридора, точно до вратата на кухнята. Малкото дяволче вече може да се придвижва със страхотна бързина.
Седнаха да обядват.
— Ще трябва да й намерим някаква детска кошарка — рече Питър. — От ония дървените, дето се сгъват.
— Мислех за това. От ония с няколко реда топчета от едната страна, като сметало.
— Предполагам, че човек все още може да намери детска кошарка. Познаваш ли семейства, чиито бебета са вече пораснали? Може да имат кошарка, която вече не им трябва?
Мери поклати глава.
— Не зная. Всичките ми приятелки се надпреварват да раждат.
— Аз ще поразузная и ще видя какво може да се намери.
Едва към края на обяда тя успя да откъсне мисълта си от детето. Тогава попита:
— Ах, Питър, какво стана с капитан Тауърс?
— Има заповед за плаване. Сигурно е поверителна, така че не говори за това. Искат да направим едно сравнително дълго пътуване в Тихия океан — Панама, Сан Диего, Сан Франциско, Сиатъл, Дъч Харбър и на връщане вероятно покрай Хавайските острови. Засега не всичко е много ясно.
Тя не беше съвсем уверена в географските си познания.
— Това е страшно дълго, нали?
— Доста път е. Но едва ли ще го изминем целия. Дуайт е много против да се отива в Панамския залив, защото няма карта на минните полета, а ако не идем дотам, пътят ни ще се съкрати с хиляди мили. Но дори при това положение, маршрутът е твърде дълъг.
— Колко ще трае?
— Не съм изчислил точно. Вероятно около два месеца. Разбираш ли — обясни й той, — не може да се поеме курс направо към Сан Диего, да речем. Той иска да сведе времето под водата до минимум. Това означава, че ще поемем курс на изток по безопасна географска ширина, като плаваме на повърхността, докато изминем две трети от пътя през южната част на Тихия океан, а после ще тръгнем право на север, докато стигнем Калифорния. Така доста ще обикаляме, но пък ще прекараме по-малко време под водата.
— Колко дълго ще бъдете потопени, Питър?
— Командирът смята — около двадесет и седем дни.
— Това е страшно много, нали?
— Да, много е. Обаче далеч не е рекорд. Въпреки това, прекалено много време за пътуване без чист въздух. Почти месец.
— Кога тръгвате?
— Ами не зная още. Първоначалната идея беше да тръгнем към средата на следващия месец, но с тия противни морбили… Не можем да тръгнем, докато не мине карантината.
— Има ли и други случаи?
— Още един. Онзи ден. Корабният лекар смята, че този ще бъде последният. Ако е прав, вероятно ще ни разрешат да напуснем пристанището към края на месеца. Ако ли не, ако се разболее още някой, ще тръгнем през март.
— Значи, ще се върнеш някъде през юни?
— Така мисля. Каквото и да се случи, карантината ще бъде вдигната до десети март. А това означава, че ще се върнем тук до десети юни.
Споменаването на карантината наново събуди страховете и.
— Дано Дженифър не се разболее.
Прекараха следобеда в градината, по домашному. Питър се захвана да отсече дървото. То не беше много голямо и той лесно го сряза до половината, а после го събори с помощта на въже, така че да падне върху поляната, а не върху къщата. Докато стана време за чай, Питър бе окастрил, пренесъл и подредил клоните за горене през зимата и продължаваше усилено да реже зеления ствол на трупчета. Мери дойде с бебето, току-що събудило се от следобедния си сън, постла едно одеяло на поляната и сложи Дженифър на него. Влезе в къщата, за да донесе таблата с приборите за чая; когато се върна, бебето беше изпълзяло на десет фута от одеялото и се опитваше да изяде парченце кора от дървото. Тя смъмри мъжа си, че не наблюдава детето и отиде за чайника.
— Така не може — рече тя. — Ще трябва да намерим детска кошарка.
Питър кимна.
— Утре сутринта отивам в града. Имаме среща в Адмиралтейството, но после вероятно ще съм свободен. Ще отида в „Майърс“ и ще видя дали още ги има.
— Дано да има. Не зная какво ще правим, ако не успеем да намерим.
— Можем да й вържем един колан около кръстчето и да я завържем за едно колче, забито в земята.
— Не бива, Питър! — изрече тя възмутено. — Може да се увие около врата й и да се удуши!