Той я успокои, свикнал с упреците, че е безсърдечен баща. Следващия час прекараха в игра с бебето на тревата под топлото слънце, като го насърчаваха да лази по поляната. Накрая Мери го прибра вътре, за да го изкъпе и му даде вечерята, а Питър продължи да реже трупчета.
На следващата сутрин той се срещна с командира си в Адмиралтейството. Въведоха и двамата в кабинета на командващия военноморските сили, при когото вече се намираше един капитан от Оперативния отдел. Адмиралът ги поздрави сърдечно и ги покани да седнат.
— Е, какво — рече той, — прегледахте ли проектозаповедта за оперативни действия, която ви изпратихме?
— Много внимателно я разучих, сър — каза капитанът.
— Имате ли забележки?
— Минните полета — рече Дуайт. — Някой от отбелязаните обекти са почти сигурно минирани. — Адмиралът кимна. — Имаме пълна информация за Пърл Харбър и за подстъпите към Сиатъл. За останалите нямаме никакви сведения.
Известно време обсъждаха някои подробности. Накрая адмиралът се облегна на стола си.
— Е, сега имам представа за общата картина. Точно това исках. — Той замълча. — А сега по-добре да ви кажа каква е работата. Илюзии! — отбеляза той. — Сред част от учените се е обособило мнение, че атмосферната радиоактивност може да се разсее, да намалее по интензивност сравнително бързо. Главният аргумент е, че валежите през отминалата зима в Северното полукълбо, дъждовете и снеговете са измили въздуха, така да се каже. — Американецът кимна. — Според тази теория радиоактивните елементи падат по земята или в морето много по-бързо, отколкото предвиждахме. В такъв случай Северното полукълбо ще остане необитаемо в продължение на много векове, но при движението си към нас радиацията прогресивно ще намалява. Така животът — човешкият живот — може да продължи тук или поне в Антарктида. Професор Йоргенсън защищава много твърдо това мнение.
Той замълча.
— В това накратко се състои хипотезата. Повечето учени не са съгласни и смятат, че Йоргенсън е прекален оптимист. Поради преобладаващото мнение нищо не сме съобщили по радиото, запазихме го в тайна и от пресата. Няма смисъл да се създават у хората неоснователни надежди. Ясно е обаче, че всичко трябва да се проучи.
— Разбирам, сър — каза Дуайт. — Много е важно. Това ли е в действителност главната цел на плаването?
Адмиралът кимна.
— Точно така. Ако Йоргенсън е прав, на север от екватора радиоактивността трябва да е много по-слаба. Дори може да е близо до нормалната. В такъв случай ще можете да излизате на палубата. — Той замълча. — На брега, разбира се, радиоактивността на почвата ще бъде все още силна. Но животът в морето вероятно ще е възможен.
Питър попита:
— Има ли някакви експериментални доказателства за тази теория, сър?
Адмиралът поклати глава.
— Нищо определено. Онзи ден военновъздушните сили изпратиха самолет. Чухте ли за това?
— Не, сър.
— Изпратиха един бомбардировач „Виктър“ с пълен запас гориво. Излетял е от Пърт и се е движел право на север до Китайско море, на около тридесет градуса северна ширина, някъде на юг от Шанхай, а после се върнал обратно. За учените това не е достатъчно далече, но дотам се е простирал неговият радиус на действие. Получените данни са неубедителни: атмосферната радиоактивност продължавала да се увеличава, макар че към края на полета на север тя се покачвала по-бавно. — Той се усмихна. — Доколкото разбирам, шефовете продължават да спорят. Йоргенсън, разбира се, счита това за своя победа. Той казва, че ако се стигне до петдесетия или шестдесетия градус северна ширина, радиоактивността прогресивно ще намалява.
— Шестдесетия — рече капитанът. — В залива на Аляска ще бъдем най-близко до сушата. Единственият проблем там горе е ледът.
Те обсъдиха отново техническите подробности на операцията. Решиха в подводницата да вземат предпазни костюми, които да позволят на един-двама души да излязат на палубата при по-умерени условия, като се приспособят пръскачки за обеззаразяване в едно от външните помещения. В надстройката щеше да бъде поставена надуваема гумена лодка, а на задния перископ щеше да бъде прикрепена новата рамкова антена.
Накрая адмиралът каза:
— Е, що се отнася до нас, с това нещата приключват. Смятам, че следващата стъпка трябва да бъде свикването на конференция на Организацията на Британската общност за научно-технически изследвания, на която да присъстват всички заинтересовани. Ще я насроча за следващата седмица. Междувременно, командире, вие бихте могли да се свържете с втория заместник или с някой от офицерите му и да уточните ремонта на док. Бих искал да заминете преди края на следващия месец.