— Поне един проблем по-малко — рече той доволно усмихнат, — няма движение, което да ми пречи.
Оставиха неохотно колата и заключиха вратите на гаража. Постояха малко в тишината на уличката.
— Ако заминем на това плаване до края на следващия месец — каза Питър, — сигурно ще се върнем към началото на юни. Мисля си за Мери и детето. Смяташ ли, че ще са още добре, когато се върнем?
— Имаш предвид радиоактивността?
Морският офицер кимна.
Ученият стоеше замислен.
— Моите предположения са толкова сигурни, колкото и на всеки друг — каза той накрая. — Може да дойде и по-бързо, може и по-бавно. Засега се движи много равномерно по целия свят и напредва на юг приблизително с очакваната скорост. Сега е южно от Рокхамптън. Ако продължи така, до началото на юни трябва да е южно от Брисбейн — малко по на юг. Да речем, на около осемстотин мили северно от нас. Но, както ти казах, може да дойде и по-бързо или по-бавно. Това е всичко, което знам.
Питър хапеше устни.
— Много се безпокоя. Човек не иска да вдига паника у дома си. Но все едно, по-спокоен ще съм, ако те знаят какво да правят, когато не съм тук.
— Така или иначе, ти може и да не се върнеш — рече Джон Осбърн. — Плаването, изглежда, ще бъде доста рисковано, дори като се изключи радиацията. Минни полета, лед и какво ли още не. Не знам какво ще стане с нас, ако се сблъскаме с айсберг под водата при пълна скорост.
— Аз пък знам — каза Питър.
Ученият се засмя.
— Е, да стискаме палци и да се надяваме, че няма да ни се случи. Искам да се върна обратно тук и да се състезавам с нея. — Той кимна към колата зад вратата.
— Безпокоя се от всичко това — повтори Питър. Те се обърнаха към улицата. — Трябва да измисля нещо, преди да тръгнем.
Те вървяха мълчаливо по оживената главна улица. Джон Осбърн се отправи към службата си.
— В моята посока ли си?
Питър поклати глава.
— Трябва да потърся бебешка кошарка. Мери каза, че непременно трябва да намерим кошарка, защото иначе ще се самоубие.
Тръгнаха в различни посоки. Ученият се отдалечи, благодарен, че не е женен.
Питър се запъти да купува детска кошарка и още във втория магазин успя да намери. Да се мъкне сгъната детска кошарка през тълпата, беше трудна работа. Той едва си проби път до трамвая и я отнесе до гарата на Флайндърс Стрийт. Във Фолмаут пристигна към четири часа следобед. Остави я на гардероб с намерението да се върне за нея с ремаркето, качи се на велосипеда си и бавно подкара по търговската улица. Отиде в аптеката, откъдето обикновено купуваха и с чийто собственик се познаваше. Попита момичето зад щанда дали не може да говори с господин Гоулди.
Аптекарят в бяла престилка дойде при него.
— Може ли да поговоря с вас по един личен въпрос? — попита Питър.
— Разбира се, капитане.
Той го поведе към малката амбулатория.
— Исках да поговоря с вас за лъчевата болест. — Лицето на аптекаря стана безизразно. — Налага се да замина. Ще плавам на „Скорпиън“ — американската подводница. Предстои ни дълъг път. Няма да се върнем преди началото на юни. Най-рано тогава. — Аптекарят поклати бавно глава. — Пътуването няма да е много леко — продължи морският офицер. — Има вероятност въобще да не се върнем.
Те постояха мълчаливо.
— За госпожа Холмс и малката Дженифър ли се тревожите? — попита аптекарят.
Питър кимна.
— Искам да съм сигурен, че госпожа Холмс ще е подготвена за всичко още преди да замина. — Той замълча. — Кажете ми точно какво се случва?
— Гадене — каза аптекарят. — Това е първият симптом. После повръщане и диария. Изпражнения с кръв. Всички симптоми се засилват. Може да има леко подобрение, но ако се случи, то ще е само временно. Накрая смъртта настъпва просто от изтощение. — Той замълча. — В самия край причина за смъртта може да бъде и инфекция или левкемия. Нали разбирате, кръвообразуващите тъкани се разрушават от загубата на соли в секрециите. Може да се развие по единия или другия начин.
— Някой казваше, че е като холерата.
— Правилно — рече аптекарят. — Много прилича на холерата.
— Вие сигурно имате нещо за това, нали?
— За съжаление не се лекува.
— Нямам предвид това. Нещо, с което да се сложи край.
— Все още не можем да го пуснем, капитане. Около една седмица преди радиацията да достигне даден район, по радиото се разясняват подробностите. След това ни е позволено да го раздаваме на ония, които поискат. — Той замълча. — Сигурно ще има ужасни усложнения от религиозна гледна точка — каза той. — Предполагам, че всеки трябва да решава сам.