— Искам да съм сигурен, че жена ми е разбрала как стоят нещата — каза Питър. — Тя ще трябва да се погрижи и за детето… А аз може да не съм тук. Налага се да уредя всичко, преди да замина.
— Аз бих могъл да обясня на госпожа Холмс, когато му дойде времето.
— Предпочитам сам да го направя. Тя ще се разстрои.
— Разбирам… — Той постоя малко така и после рече: — Елате в склада.
Аптекарят премина в една задна стая, която беше заключена. В единия ъгъл имаше сандък с открехнат капак. Той го вдигна. Сандъкът беше пълен с малки червени кутийки в два размера.
Аптекарят извади по една от всеки вид и се върна обратно в малката амбулатория. Разопакова по-малката от двете; тя съдържаше пластмасово флаконче с две бели таблетки в него. Той го отвори, извади таблетките, внимателно ги отстрани и постави две таблетки аспирин. Сложи флакончето обратно в червената кутия и я затвори. Подаде я на Питър.
— Това е за всеки, който реши да вземе хапче. Можете да я отнесете и да я покажете на госпожа Холмс. Едното причинява смърт, почти мигновено. Другото е за резерва. Когато наближи времето, ще ги раздаваме на щанда.
— Много ви благодаря. А какво трябва да се направи за бебето?
Аптекарят взе другата кутийка.
— За дете или за любимо животно — куче или котка — е малко по-сложно. — Той отвори втората кутийка и извади малка спринцовка. — Имам една използвана, ще я поставя тук. Трябва да се следват указанията върху кутията. Необходимо е само да се постави подкожна инжекция. То ще заспи много скоро след това.
Той опакова употребяваната спринцовка обратно в кутията и я даде на Питър заедно с другата.
Морският офицер ги прие с благодарност.
— Много сте любезен. Жена ми ще ги намери ли на щанда, когато дойде времето?
— Да.
— Трябва ли да се плати?
— Не — каза аптекарят. — Ще се раздават безплатно.
Пета глава
От трите подаръка, които Питър Холмс отнесе на съпругата си тази вечер, най-висока оценка получи детската кошарка.
Беше съвсем нова, боядисана в пастелно зелено, с ярко оцветени топчета на сметалото. Той я разтвори на поляната, преди да влезе в къщата, и после повика Мери да я види. Тя я огледа критично и изпробва нейната стабилност, за да е сигурна, че детето няма да може да я преобърне върху себе си.
— Дано боята не се лющи — каза тя. — Нали знаеш, че всичко пъха в устата си. Зелената боя е страшно опасна. Съдържала зелен меден окис.
— Питах за това в магазина. Не е блажна боя, а някаква друга, специална. В слюнката й трябва да има ацетон, за да я разтвори.
— Тя е в състояние да олющи почти всяка боя… — Мери отстъпи назад и я погледна. — Много приятен цвят — рече тя. — Ще отива много на пердетата в детската стая.
— И аз така си помислих. Имаха и синя, но реших, че тази ще харесаш повече.
— Ах, да, наистина ми харесва! — Тя го прегърна и целуна. — Прекрасен подарък. Сигурно ужасно си се измъчил с нея в трамвая. Много ти благодаря.
— Няма защо — рече той и й върна целувката. — Толкова се радвам, че я харесваш.
Мери отиде, взе бебето от къщата и го сложи в кошарката. После си наляха по малко уиски и седнаха на поляната, пушеха и наблюдаваха реакциите на детето към новата среда. Видяха как с мъничката си ръчичка сграбчи една от пръчките.
— Не мислиш ли, че така ще започне да се изправя твърде скоро? — попита майката разтревожено. — Искам да кажа, че без кошарката тя няма да се изправя и ходи още дълго. Ако проходи прекалено бързо, ще порасне кривокрака.
— Не вярвам — рече Питър. — Всички имат детски кошарки. Като дете и аз съм имал, а не съм кривокрак.
— Сигурно, ако не с това, ще се изправя с помощта на нещо друго. Стол или кой знае какво.
Когато Мери отнесе бебето, за да го изкъпе и да го приготви за сън, Питър внесе кошарката вътре и я постави в детската стая. После сложи масата за вечеря. След това излезе на верандата, като опипваше червените кутийки в джоба си, питайки се как, по дяволите, ще даде на жена си другите подаръци.
Скоро влезе и си наля уиски.
Каза й същата вечер, малко преди тя да отнесе детето горе и преди да си легнат.
— Има нещо, за което трябва да поговорим, преди да замина на това плаване — произнесе мъчително той.