Тя вдигна очи към него.
— Какво е то?
— За лъчевата болест, от която се разболяват хората. Трябва да знаеш някои работи.
— Ах, за това ли? — рече тя нетърпеливо. — Но то няма да се случи преди септември. Не искам да го обсъждаме.
— Страхувам се, че се налага да говорим за това — рече той.
— Не разбирам защо. Можеш да ми разкажеш за всичко, когато наближи времето. Когато знаем, че лъчевата болест е приближила. Госпожа Хилдред ми се обади: мъжът й чул, че в края на краищата тя изобщо няма да стигне дотук. Забавяла се или нещо такова… Но дотук няма да стигне.
— Не зная с кого е говорил мъжът на госпожа Хилдред, но мога да ти заявя, че в това няма и капчица истина. Съвсем сигурно е, че се приближава. Може да дойде през септември, а може и много по-рано.
Мери се втренчи в него.
— Искаш да кажеш, че всички ще се разболеем?
— Да — каза той. — Всички ние ще се разболеем. Всички ние ще умрем. Точно затова искам да ти кажа някои неща.
— Не може ли, когато наближи времето? Когато сме сигурни, че наистина ще се случи?
Той поклати глава.
— Предпочитам да ти кажа сега. Разбираш ли, аз може да не съм тук, когато се случи. Може да дойде, докато ме няма, по-бързо, отколкото мислим. Или може да ме сгази автобус, или кой знае какво още.
— Няма никакви автобуси — рече тя тихо. — Имаш предвид подводницата.
— Разбирай го, както искаш. Ще бъда по-спокоен, докато съм с подводницата, ако съм сигурен, че ти знаеш повече за тия неща, отколкото сега.
— Добре — каза тя неохотно и запали цигара. — Казвай.
Той помисли за минутка.
— Всички ние един ден ще умрем — каза той най-после. — Не зная дали този начин да умреш, е много по-лош от всеки друг. Става така, че се разболяваш. Първо започва да ти се гади, а после повръщаш. Продължаваш да повръщаш все по-често — нищо не можеш да задържиш в стомаха си. А после идва и другото. Диария. И става все по-лошо и по-лошо. Може да се почувстваш по-добре за известно време, но после пак започва. И накрая ставаш толкова слаб, че просто умираш.
Тя изпусна дълго облаче дим.
— Колко дълго продължава?
— Не попитах. Мисля, че зависи от отделния човек. Може да продължи два-три дни. А ако се стабилизираш за известно време, може да продължи, предполагам, две-три седмици.
Настъпи кратко мълчание.
— Много е гадно — каза Мери най-после. — Ако всички се разболеят едновременно, няма да има кой да ти помогне. Без лекари, без болници?
— Сигурно така ще бъде. Струва ми се, че всеки ще трябва да се оправя сам.
— Но ти ще бъдеш тук, Питър?
— Ще бъда — успокои я той. — Казвам ти всичко това, за да си подготвена за онзи лош шанс едно на хиляда.
— Но ако съм съвсем сама, кой ще се грижи за Дженифър?
— За сега не мисли за Дженифър. Ще стигнем до нея по-късно. — Той се наведе над нея. — Ето за какво става дума, скъпа. Няма оздравяване. Но не е необходимо да умираш така мизерно. Когато нещата започнат да стават прекалено лоши, ще имаш правото на по-достойна смърт. — Той извади по-малката от двете червени кутии от джоба си.
Тя я погледна втренчено, като хипнотизирана.
— Какво е това? — прошепна Мери.
Питър разтвори малката картонена кутия и извади флакона.
— Това е само макет — каза той. — Хапчетата не са истински. Гоулди ми ги даде, за да ти покажа какво да правиш. Просто вземаш едно от тях с нещо за пиене — каквото и да е то. Каквото обичаш най-много. А после просто лягаш и това е краят.
— Искаш да кажеш, че умираш? — Цигарата беше изгаснала между пръстите й.
Той кимна.
— Когато стане прекалено лошо — това е изходът.
— За какво е другото хапче — прошепна тя.
— То е резервно — каза той. — Предполагам, че го дават, в случай че загубиш едното или че се уплашиш.
Тя седеше мълчаливо, с очи, приковани в червената кутийка.
— Когато дойде времето — каза той, — ще съобщят за всичко това по радиото. Тогава ще отидеш при Гоулди и ще помолиш момичето зад щанда да ти даде, така че да си ги имаш вкъщи. Тя ще ти ги даде. Всеки, който поиска, ще получи.
Мери посегна, изпусна угасналата цигара и взе кутийката. Прочете указанията, напечатани с черно мастило. Най-сетне каза:
— Но, Питър, колкото и болна да съм, не бих могла да го направя. Кой ще се грижи за Дженифър?
— Ние всички ще се заразим — каза той. — Всяко живо същество. Кучета и котки, деца — всички. И аз ще се заразя. И ти ще се заразиш. Дженифър също ще се зарази.