Мери се втренчи в него.
— Дженифър ще се зарази от тази… холера?
— Страхувам се, че да, скъпа. Ние всички ще се заразим.
Тя наведе очи.
— Това е ужасно — каза тя яростно. — За себе си толкова не ми е жал. Но за… Не, това е ужасно подло.
Питър се опита да я успокои.
— Това е краят на всичко за всеки от нас. Ние с теб ще изгубим повечето години от живота си, на които сме разчитали, а Дженифър ще изгуби всичките. Но не бива прекалено да се мъчи. Когато стане безнадеждно, ти ще можеш да й помогнеш. От теб се изисква малко смелост, но ти я имаш. Трябва да го направиш, ако не бъда тук.
Питър извади другата червена кутийка от джоба си и започна да й обяснява начина на употреба. Мери го наблюдаваше с нарастваща враждебност.
— Кажи го направо — извика тя настръхнало. — Нима се опитваш да ми обясниш как трябва да убия Дженифър?
Той знаеше, че назрява конфликт, но нямаше друг избор.
— Ако се наложи, ще трябва да го направиш.
Изведнъж гневът й изригна.
— Никога няма да направя подобно нещо, колкото и болна да е тя. Ще се грижа за нея докрай. Ти сигурно съвсем си полудял. Работата е там, че ти не я обичаш. Никога не си я обичал. Винаги ти е досаждала. Е, добре, за мене тя не е досадна. Ти си досадният. А сега си стигнал дотам, че се опитваш да ми кажеш как да я убия. — Мери скочи на крака, пребледняла от ярост. — Ако кажеш още една дума, ще те убия!
Никога не беше я виждал толкова гневна. Питър се изправи.
— Както искаш — каза той уморено. — Ако не искаш, не ги използвай.
Тя продължи ядосано:
— Тук има някакъв номер. Ти се опитваш да ме накараш да убия Дженифър и себе си. Тогава ще си свободен да заминеш с някоя друга жена.
Не беше очаквал, че ще бъде толкова трудно.
— Не ставай такава глупачка — извика той остро. — Ако бъда тук, аз самият ще го изпия. Но ако не съм, ако се наложи сама да се оправяш, то ще е, защото аз ще съм вече мъртъв. Само помисли малко, опитай се да разбереш това с тъпата си глава. Аз ще бъда мъртъв.
Тя сърдито се втренчи в него, без да каже дума.
— Има още нещо, за което е добре да помислиш. — Дженифър може да живее по-дълго от теб. — Питър вдигна първата червена кутийка. — Ако искаш, изхвърли я в кофата за боклук — каза той. — Можеш да се бориш, докато имаш сили, докато умреш. Но Дженифър може да не е мъртва. Тя може да продължи да живее още дни наред, да плаче и повръща в креватчето си и да лежи в собствената си мръсотия, а ти да си мъртва на пода до нея, да няма кой да й помогне. Накрая, разбира се, тя ще умре. Така ли предпочиташ да умре? Ако ти искаш, аз не. — Той се извърна. — Само помисли малко и не ставай такава отвратителна глупачка.
Мери мълчеше. За миг му се стори, че ще припадне, но самият той беше прекалено ядосан, за да й помогне.
— Сега е моментът да проявиш смелост и да погледнеш фактите в лицето — каза той.
Жена му се обърна и побягна от стаята. Малко след това той я чу да плаче в спалнята. Не отиде при нея. Вместо това си наля уиски и сода и излезе на верандата, седна на един шезлонг и загледа морето отвъд. Тези проклети жени, защитени от действителността в някакъв свой сантиментален свят от мечти! Ако можеха да приемат нещата такива, каквито са, те биха помогнали на мъжете, биха им помогнали страшно много. А докато се държат вкопчени в своя измислен свят, те са само воденичен камък на врата им.
Около полунощ, след третото уиски, той влезе в къщата. Отиде в спалнята. Мери беше в леглото, светлината беше изгасена. Питър се съблече в тъмното внимателно да не я събуди. Тя лежеше с гръб към него, обърна се на другата страна и заспа, замаян от уискито. Към два часа сутринта я чу в просъница да плаче в леглото до него. Той протегна ръка да я успокои.
Мери се обърна към него все още разплакана.
— Ах, Питър, извинявай, че се държах така глупаво.
Те не споменаха нищо повече за червените кутийки, но на следващата сутрин той ги постави в дъното на аптечката в банята — там, където не се натрапваха, но и където тя трудно би могла да не ги забележи. Във всяка кутийка остави бележчица, в която пишеше, че хапчетата не са истински, и обясняваше какво трябва да направи, за да намери действителните. Към всяка бележка беше прибавил по няколко думи на обич, в случай че той е вече мъртъв, когато тя ги прочете.
Хубавото лятно време се задържа и през март. На „Скорпиън“ нямаше повече заболявания от морбили и работата по подводницата бързо напредваше под ръцете на механиците, които и без това нямаха какво друго да правят. Питър Холмс отсече второто дърво, наряза го и подреди цепениците да съхнат, така че да стават за горене следващата година, и се захвана да изкоренява дънерите, за да направи зеленчукова градина.