— Съвсем е откачил — каза тя. — Ще се убие с нея.
Дуайт отпи от студеното консоме.
— И какво от това? Стига да не се убие, преди да тръгнем на това плаване. Човекът се забавлява.
— Кога тръгвате?
— Предполагам, че ще заминем след около седмица.
— Много опасно ли ще бъде? — попита тя тихо.
Настъпи кратко мълчание.
— Не, защо? Какво те накара да си го помислиш?
— Вчера говорих с Мери Холмс по телефона. Тя ми изглеждаше разтревожена от нещо, което Питър й е казал.
— Относно плаването?
— Не точно. Поне аз не мисля така. По-скоро е направил нещо като завещание или кой знае какво.
— Че това не е лошо — отбеляза той. — Всеки е длъжен да го направи, поне всеки женен мъж.
Сервираха печеното.
— Кажи ми, опасно ли е? — попита тя отново.
Той поклати глава.
— Плаването е доста дълго. Няма да ни има почти два месеца и приблизително половината от това време ще бъдем потопени. Но няма да е по-опасно от всяка друга операция в северни води. — Той помълча. — Винаги е малко рисковано да се движиш в район, където може да е имало ядрена експлозия. Особено под водата. Не знаеш на какво ще се натъкнеш. Има големи промени в океанското дъно. Можеш да се удариш в някой потънал кораб, за който и не подозираш, че е там. Налага се да се движиш много внимателно. Но не, не бих го нарекъл опасно.
— Върни се жив и здрав, Дуайт — каза тихо Мойра.
Той се засмя.
— Разбира се, че ще се върнем живи и здрави. Така ни е наредено. Адмиралът си иска подводницата обратно на всяка цена.
Мойра се облегна назад и се засмя.
— Ти си невъзможен! Щом се разчувствам, ти просто — ти просто ме унищожаваш, сякаш пукаш детски балон.
— Мисля, че не съм сантиментален тип. Точно така казваше и Шеърън.
— Така ли?
— Разбира се. Тя много ми се сърди.
— Не мога да кажа, че съм изненадана — забеляза Мойра. — Съчувствам й.
Привършиха обяда, излязоха от ресторанта и тръгнаха към националната галерия, за да видят изложбата на картини с религиозни сюжети. Всички бяха маслени платна, повечето в модернистичен стил. Обиколиха залата, разглеждайки четиридесетте картини — момичето с интерес, морският офицер с откровено неразбиране. Никой от двамата нямаше кой знае какво да каже за зелените разпятия или за розовите рождества; петте или шестте картини, третиращи войната от религиозна гледна точка, предизвикаха спор помежду им. Спряха се пред картината, спечелила наградата — скърбящият Христос на фона на разрушен огромен град.
— Мисля, че в това има нещо — каза тя. — Веднъж май ще се съглася с журито.
— Не мога да го гледам — отвърна Дуайт.
— Какво не ти харесва?
Той се взря в картината.
— Всичко. За мен тя не отговаря на истината. Ни един пилот, който е с всичкия си, не би летял толкова ниско, когато наоколо избухват термоядрени бомби. Та той би изгорял.
— Но композицията е интересна и цветовете са добре съчетани.
— О, разбира се. Обаче сюжетът не струва.
— В какъв смисъл?
— Ако това е сградата на „Рейдио Корпорейшън ъв Америка“, той е нарисувал Бруклинския мост откъм остров Ню Джърси, а Емпайър Стейт Билдинг в средата на Сентрал парк.
Мойра погледна в каталога.
— Тук не се казва, че това е Ню Йорк.
— Където и да е, това е фалшиво. Не би могло да изглежда така. — Дуайт замълча. — Прекалено е драматично. — Той се извърна и се огледа с отвращение. — Нищо не ми харесва тук.
— А религиозната гледна точка? — попита тя. Струваше й се странно, понеже той ходеше често на църква, и тя беше се надявала, че изложбата ще го заинтригува.
Дуайт я хвана за ръка.
— Аз не съм религиозен. Вината е в мен, а не в художниците. Те виждат нещата различно.
Престанаха да говорят за изложбата.
— Интересуваш ли се от живопис? — попита Мойра. — Или те отегчава?
— Не ме отегчава. Харесва ми, когато прелива от цветове и не е направена, за да те поучава. Има художник на име Реноар, нали?
— Тук имат няколко картини от Реноар. Искаш ли да ги видиш?
Намериха залата за френско изкуство и той постоя известно време пред една картина с река и сенчеста улица покрай нея, с бели къщи и магазини — много пъстра, съвсем във френски стил.
— Ето такива картини ми харесват. Мога да ги гледам безкрайно.