Вървяха из залите, разговаряха непринудено и разглеждаха картините. После Мойра трябваше да си тръгне: майка й не беше добре и тя беше обещала да се прибере навреме, за да приготви чая. Той я придружи до гарата с трамвая.
В навалицата на входа момичето се обърна към него:
— Благодаря за обяда и за следобеда. Надявам се, че останалите картини компенсираха религиозните сюжети.
Дуайт се засмя.
— Точно така. Иска ми се да се върна отново там и да ги видя още веднъж. Но що се отнася до религията, тя просто не е по вкуса ми.
— Но ти ходиш редовно на църква.
— Това е нещо различно.
Не можеше да спори повече с него и то сред тълпата.
— Ще можем ли да се видим пак, преди да заминеш?
— През деня ще съм зает. Бихме могли да отидем една вечер на кино, но ще трябва да побързаме. Отплаваме веднага, щом завърши ремонтът, а засега всичко върви много добре.
Уговориха се да се срещнат, за да вечерят заедно във вторник, тя му помаха за довиждане и изчезна в тълпата. Нямаше нищо спешно, за което да се връща на доковете, а до затварянето на магазините оставаше още час. Той отново излезе на улицата и тръгна по тротоарите, като гледаше витрините. Скоро стигна до един спортен магазин, поколеба се за миг и влезе.
На щанда за рибарски принадлежности се обърна към продавача:
— Искам спининг, въдичарски прът, макара и найлоново влакно.
— Разбира се, сър — каза продавачът. — За вас ли?
Американецът поклати глава.
— За подарък на момче, десетгодишно — каза той. — Това ще е първата му въдица. Искам нещо качествено, но малко и леко. Имате ли от фибростъкло?
Продавачът поклати глава.
— В момента нямаме. — Той сне една въдица от лавицата. — Ето ви една много хубава, малка въдица от стомана.
— Дали няма да ръждяса от морската вода? Момчето живее край морето, а вие знаете какви са децата.
— Уверявам ви, че няма — каза продавачът. — Купуват ги много за морски риболов. — Той се пресегна за макари, докато Дуайт разглеждаше въдицата. — За морски риболов имаме от тези пластмасови макари. Мога да ви предложа също и тези спинингови макари от неръждаема стомана. По-добри са, разбира се, но са доста по-скъпи.
Дуайт ги огледа.
— Ще взема от стоманените.
Американецът избра влакно и продавачът зави трите неща.
— Чудесен подарък за момче — отбеляза той.
— Разбира се — рече Дуайт. — Много ще му се зарадва.
Той плати, взе пакета и тръгна към щандовете за детски велосипеди и тротинетки. Попита момичето зад щанда.
— Имате ли пого?
— Пого ли? Едва ли. Ще попитам управителя.
Управителят дойде при него.
— Съжалявам, свършили сме ги. Напоследък нямаше голямо търсене, последната продадохме само преди няколко дни.
— Ще получавате ли пак?
— Изпратих поръчка за една дузина. Не зная кога ще пристигнат. Знаете, че нещата малко се объркаха. Сигурно го искате за подарък?
Командирът кимна.
— Исках го за едно малко шестгодишно момиченце.
— Вижте тези тротинетки. Те са хубав подарък за момиченце на тази възраст.
Дуайт поклати глава.
— Тя си има.
— Имаме също и детски велосипеди.
Бяха неугледни и неудобни за пренасяне, но той премълча.
— Не, ще ми се да взема пого. Смятам да пообиколя магазините наоколо и ако не мога да намеря, може би ще се върна обратно тук.
— Опитайте в „Макфейлс“ — каза мъжът услужливо. — Може да е останало някое.
Дуайт излезе и провери в „Макфейлс“, но там също нямаха пого. Опита в още един магазин със същия резултат — изглежда се бяха изчерпали. А колкото повече пречки изникваха, толкова повече му се искаше да купи на дъщеря си само пого и нищо друго. Той се помота по Колинс Стрийт в търсене на друг магазин за детски играчки, но скоро се озова извън този район, в център за по-луксозни стоки.
Малко преди да затворят магазините, спря пред бижутерийна витрина. Магазинът очевидно беше на ниво; той постоя известно време пред витрината. Смарагдите и диамантите бяха най-подходящи. Смарагдите великолепно отиваха на тъмната й коса.
Влезе в магазина.
— Може ли да видя една гривна — каза той на младежа в редингот. — Със смарагди и диаманти… Във всеки случай — смарагди. Дамата е мургава, обича да носи зелено. Имате ли нещо такова?
Мъжът отиде до сейфа и се върна с три гривни, поставени върху черна кадифена възглавничка.