Капитанът го изучаваше през перископа. Ако вярваха на Гайгеровия брояч, никакъв живот не би могъл да просъществува там повече от няколко дни и все пак мястото изглеждаше така нормално под пролетната слънчева светлина — той почти повярва, че там има хора. Дори нямаше счупени стъкла по прозорците, само тук-там. Той се отмести от перископа.
— Остават десетина възела — каза той. — Ще подходим към брега и ще останем на известно разстояние от вълнолома.
Той отстъпи командването на старши помощника и нареди да се изпробва и приготви мегафонът. Капитан-лейтенант Фарел изведе кораба на повърхността и го приближи към брега. Застанаха на дрейф на сто ярда от кея за лодки, като наблюдаваха сушата.
Боцманът докосна рамото на старши помощника на командира.
— Ще разрешите ли на Суейн да погледне, сър? — попита той. — Това е неговият роден град. Старшина Ралф Суейн — от радистите.
— Разбира се.
Той отстъпи встрани и радистът отиде до перископа. Дълго стоя там, после вдигна глава.
— Кен Паглиа е отворил дрогерията си — каза той. — Вратата е отворена и транспарантите са вдигнати. Но е забравил неоновата табела да свети. Никак не е в стила на Кен да оставя светлините денем…
Главният помощник попита:
— Виждаш ли някой да се движи наоколо, Ралф?
Радистът се наведе отново до окулярите.
— Не. В къщата на госпожа Съливан има счупен прозорец, там горе.
Той продължи да гледа още няколко дълги минути, докато старши помощникът докосна рамото му и застана на перископа. Старшината се отдръпна назад.
— Видя ли дома си, Ралфи? — попита боцманът.
— Не. Просто не може да се види откъм морето. Той е нагоре по Рейниър Авеню, покрай Сейфуей. — Не можеше да си намери място от възбуда. — Сякаш нищо не се е променило — каза той. — Всичко си е като преди.
Лейтенант Бенсън взе микрофона и започна да вика към брега:
— Подводницата на Съединените щати „Скорпиън“ вика Едмъндс. Подводницата на Съединените щати „Скорпиън“ вика Едмъндс. Ако някой ни чува, моля, нека да дойде в крайбрежната част, до кея, в края на главната улица. Подводницата на Съединените щати вика Едмъндс.
Старшината напусна контролния пункт. Дуайт Тауърс отиде до перископа, отстрани друг един моряк от него и започна да наблюдава крайбрежието. Градът се издигаше нагоре по склона и добре се различаваха улици и къщи. След малко той отстъпи назад.
— Като че ли нищо не се е случило — каза той. — Човек би помислил, че покрай заводите на „Боинг“ цялата тази област би трябвало да е съсипана от попаденията.
— Тук отбраната беше страшно силна — каза Фарел. — Кажи-речи, целият ни ракетен арсенал.
— Това е така. Но виж, че са успели да ударят Сан Франциско.
— Изглежда, въобще не са стигнали дотук. — Той замълча. — Само онази въздушна експлозия там.
Дуайт кимна.
— Виждаш ли тая неонова табела, която все още свети над дрогерията? — Той замълча. — Ще продължим да викаме тук още, да речем до половин час.
— Слушам, сър.
Капитанът отстъпи от перископа и на негово място застана старши помощникът, който издаде няколко заповеди, за да задържи кораба в това положение. Лейтенантът продължи да вика по микрофона. Дуайт запали цигара и се облегна на масата с картите. Скоро той загаси цигарата и погледна часовника.
Някъде отпред се чу звън от метален капак; той се сепна и се огледа. Минута по-късно се отвори още един люк, после се чуха стъпки по палубата над тях.
После тичащи стъпки в прохода и лейтенант Хирш се появи в контролния пункт.
— Суейн се измъкнал през аварийния люк, сър — каза той. — Сега е на палубата!
Дуайт прехапа устни.
— Затворен ли е аварийният люк?
— Да, сър. Проверих.
Капитанът се обърна към боцмана.
— Постави караули на аварийните люкове по целия кораб.
Когато Мортимър затича, чу се плясък във водата до самия корпус. Дуайт каза на Фарел:
— Проверете дали се вижда какво прави.
Старши помощникът спусна перископа надолу, наклони призмата максимално и затърси наоколо. Командирът каза на Хирш:
— Защо никой не го спря?
— Направи го прекалено бързо. Дойде от носа и седна — седеше като на тръни. Никой не му обърна особено внимание. Аз отидох в торпедното отделение, така че не съм го видял. И докато се усетят, вече бил в спасителната шахта със затворена врата и с отворен външен люк. Никой не се осмелил да го последва там.