Дуайт кимна.
— Разбира се. Продухайте шахтата и после влезте да проверите дали външният люк е добре затворен.
Откъм перископа Фарел се обади:
— Сега го виждам. Плува към кея.
Дуайт спусна перископа надолу и видя плувеца. Изправи се и каза нещо на лейтенант Бенсън, който стоеше до микрофона. Лейтенантът натисна копчето за усилване на звука и рече:
— Старшина Суейн, слушайте. — Плувецът спря. — Заповедта на капитана е да се завърнете незабавно на кораба. Ако се върнете веднага, той ще ви вземе на борда и ще опитаме да ви обеззаразим. Трябва да се върнете на кораба още сега.
Всички те чуха отговора през високоговорителя над щурманската маса: „Я се разкарайте!“
По лицето на капитана трепна лека усмивка. Той се наведе отново към перископа и проследи с поглед как мъжът плува към брега, как се изкачва тежко по стълбата на кея. След малко се изправи.
— Е, това е — заключи той и се обърна към Джон Осбърн. — Колко дълго според вас ще живее?
— Известно време няма да има оплаквания — каза ученият. — Вероятно ще започне да повръща утре вечер. След това… Е, може само да се предполага, сър. Зависи от организма на индивида.
— Три дни? Седмица?
— Горе-долу толкова. Не смятам, че ще издържи по-дълго при това ниво на радиация.
— А докога няма да представлява опасност за нас, ако го вземем обратно?
— Нямам опит. Но само след няколко часа всичко, което той изхвърля, ще бъде заразено. Ние не можем да гарантираме безопасността на корабния екипаж, ако той се разболее сериозно.
Дуайт вдигна перископа и долепи очи до него. Все още се виждаше как мъжът върви нагоре по улицата в мокрите си дрехи. Спря пред вратата на дрогерията и погледна вътре, после зави зад един ъгъл и се изгуби от погледа му. Капитанът каза:
— Изглежда няма никакво намерение да се връща. — Той предаде перископа на старши помощника. — Изключете мегафона. Курс към Санта Мария, по средата на канала. Десет възела.
В подводницата настъпи гробна тишина, нарушавана само от заповедите на щурмана, от тихото бръмчене на турбините и пресекливото свистене на рулевата машина. Дуайт Тауърс се отправи с тежки стъпки към каютата си. Питър Холмс го последва.
— Няма ли да се опитате да го върнете, сър? Аз мога да сляза на брега в защитен костюм.
Дуайт погледна към офицера за свръзка.
— Добро предложение, капитане, но няма да го приема. Аз самият вече мислех за това. Да речем, че оставим на брега офицер с още двама души, за да го върнат. Първо ще трябва да го открият. Може би ще се забавим тук четири-пет часа, без да сме сигурни дали няма да изложим на опасност живота на всички в кораба, след като го приберем обратно. Може би ще е ял заразена храна или ще е пил заразена вода… — Той замълча. — Има и нещо друго. За да изпълним тази задача, ние ще бъдем потопени и ще живеем с консервиран въздух двадесет и седем дни, а може и двадесет и осем. Някои от нас ще бъдат в доста лошо състояние към края. Ще ми кажеш последния ден дали все още ще ти се иска да останеш под водата четири-пет часа, и то само защото сме загубили това време за старшина Суейн.
— Разбирам, сър — каза Питър. — Просто си помислих, че съм длъжен да го предложа.
— Благодаря. Ще се върнем оттук довечера или утре, малко след зазоряване. Ще поспрем тогава и пак ще го повикаме.
Капитанът се върна в контролния пункт и застана до старши помощника, с когото се редуваше на перископа. Те преминаха близо до входа на канала Лейк Уошингтън, като изучаваха внимателно брега, заобиколиха Форт Лоутън и навлязоха в сърцето на града, към военноморския пристан и търговските докове в залива Елиът.
Градът беше непокътнат. Един тралщик чакаше пред морския приемателен пункт, а пет-шест товарни кораба стояха на търговския пристан. Стъклата на прозорците по високите сгради в центъра на града бяха все още здрави. Те не навлязоха много навътре, защото се страхуваха от подводни препятствия, но доколкото можеха да оценят положението през перископа, сякаш изобщо нищо не беше се случвало в града — само дето нямаше хора. Много електрически лампи и неонови надписи все още светеха.
Капитан-лейтенант Фарел, който гледаше през перископа, каза на командира:
— Тук имаха добри условия за защита, сър, по-добри, отколкото в Сан Франциско. Полуостров Олимпик се простира на още около сто мили западно от нас.
— Зная — каза командирът. — Там бяха разположени голямо количество управляеми ракети — същински щит.