Нямаше за какво повече да стоят там, излязоха от залива и поеха на югозапад към остров Санта Мария. Вече виждаха огромните кули на антените. Дуайт повика старши лейтенант Сандърстром в каютата си.
— Готов ли сте за тръгване? — попита той.
— Всичко е готово — каза радиоинженерът. — Остава само да навлека костюма.
— Добре. Вашата работа е наполовина свършена, преди да тръгнете, защото вече знаем, че все още има електрическа енергия. А и почти сме убедени, че няма живот, макар да не сме напълно сигурни. Залагам си главата, че причината за радиопредаванията ще се окаже просто някаква случайност. Не бих рискувал подводницата единствено за да открием причината за тези сигнали. Не бих рискувал и вас. Разбирате ли?
— Разбирам, сър.
— Добре тогава, чуйте ме сега. В бутилките имате въздух за два часа. Искам ви обратно на борда, незаразен, след час и половина. Няма да имате часовник. Аз оттук ще ви съобщавам времето. Сирената ще свири на всеки четвърт час. Едно изсвирване, когато измине четвърт час от тръгването ви, две изсвирвания — половин час и т.н. Когато чуете четири изсвирвания, ще побързате с работата си, каквато и да е тя. На петото изсвирване, захвърляте всичко и се връщате право тук. Преди шестото изсвирване трябва да сте се върнали и да се обеззаразявате в аварийната шахта. Ясно ли е всичко?
— Съвсем ясно, сър.
— Добре. Вече не държа да се изпълни тази задача на всяка цена. Искам ви на кораба жив и здрав. Без малко въобще да не ви пусна, тъй като сега знаем почти всичко, което ще откриете, но обещах на адмирала да изпратя човек на брега. Не желая да се излагате на ненужни рискове. Предпочитам да се завърнете на кораба дори да не разнищим цялата тая история за произхода на сигналите. Оправдано е да поемете риск само при положение, че откриете следи от живот на брега.
— Разбирам, сър.
— Никакви сувенири от сушата. В корпуса трябва да се появите единствено вие — гол-голеничък.
— Слушам, сър.
Капитанът се върна в контролния пункт, а радиоинженерът тръгна към носа. Подводницата си пробиваше път напред, с корпус едва подаващ се над водата, като опипваше пътя си към Санта Мария при много ниска скорост, под яркото слънце на пролетния следобед, готова да спре машините и мигновено да изхвърли баласта, ако се натъкне на някакво препятствие. Те се движеха много внимателно и беше вече пет часът следобед, когато застанаха най-после на дрейф покрай кея на острова, при шест клафтера дълбочина.
Дуайт отиде към носа и завари лейтенант Сандърстром да седи и пуши в защитния си костюм, без шлема и бутилките кислород.
— Е, приятелю — каза той. — Време е.
Младежът загаси цигарата си и почака, докато други двама наместваха шлема и бутилките. Той изпробва за въздух, погледна манометъра, вдигна палец и се изкачи в аварийната шахта, като затвори вратата след себе си.
Навън, върху палубата се протегна и дълбоко пое въздух, наслаждавайки се на слънчевата светлина и свободата. После вдигна един капак в надстройката, сне пластмасовите придържащи ремъци, разгъна лодката и натисна ръчката на бутилката с въздух, за да я надуе. Отвърза фалина и свали гумената лодка във водата, взе греблото и насочи лодката назад към кърмата и стъпалата до входовата рубка на кораба. Слезе в нея и се отблъсна от подводницата.
Трудно беше да маневрира с единственото гребло и изгуби цели десет минути, докато стигне до кея. Завърза я здраво и се изкачи по стълбата. Когато тръгна към брега, чу първото изсвирване на корабната сирена. Обърна се, помаха и продължи.
Озова се до група боядисани сгради, вероятно някакви складове. На външната стена имаше електрически ключ с предпазител срещу лошо време. Отиде до него, натисна го и над главата му светна лампа. Загаси я и продължи.
Стигна до отходните места. Поспря, после пресече и надникна вътре. Едно тяло в габардинена униформа лежеше наполовина вътре и наполовина вън в едно от отделенията, твърде разложено. Едва ли беше очаквал да види нещо друго, но въпреки това гледката го отрезви. Дръпна се и продължи нагоре по пътя.
Школата за свързочници се простираше вдясно, в самостоятелна сграда. Познаваше точно тази част от съоръженията, но не заради тях беше дошъл. Шифър-постът се намираше вляво и някъде близо до него трябваше да бъде предавателният център.
Сандърстром влезе в тухлената сграда на шифър-поста и тръгна по коридора, като опитваше вратите. Всички бяха заключени, с изключение на две, които водеха към тоалетните помещения. Не влезе там.