Излезе навън и се огледа. Един трансформатор с цял комплекс от проводници и изолатори привлече вниманието му и лейтенантът последва жиците до друга една двуетажна сграда. Като приближи, чу бученето на генератор и в същия миг сирената на подводницата се обади два пъти.
Когато тя заглъхна, младежът отново чу бръмченето и по него се ориентира до електростанцията. Конверторът, който работеше, не беше много голям, по негова преценка — около петдесет киловата. На комутаторното табло стрелките на уредите стояха неподвижно, но една за температурата се намираше в червения сектор на циферблата. Самата машина работеше със слаб стържещ звук, който се долавяше зад тихото бучене — едва ли щеше да изкара много дълго.
Напусна електроцентралата и влезе в административната сграда. Тук всички врати бяха отключени, някои от тях — отворени. Стаите в приземния етаж се оказаха канцеларии — по пода като мъртви листа, подмятани от вятъра, лежаха разпръснати книжа и шифрограми. В една от стаите липсваше цял прозорец и дъждовете бяха нанесли много щети. Прекоси помещението и погледна през отвора в стената: рамката на прозореца лежеше долу на земята, откъсната от пантите.
Сандърстром се качи горе и намери главната предавателна зала. Имаше два предавателни пулта, пред всеки се извисяваше сива метална радиоапаратура. Едната от тези апаратури беше изключена и безмълвна, всички прибори на нула.
Другата апаратура стоеше до прозореца — тук рамката беше изтръгната от пантите и лежеше върху пулта. Част от рамката на прозореца стърчеше навън от сградата и леко се люлееше от ветреца. Един от горните ъгли се крепеше на преобърната върху пулта бутилка от кока-кола. Предавателният ключ лежеше под рамката, която се опираше неустойчиво върху него, леко полюшвана от вятъра.
Посегна и я докосна с ръката си в ръкавица. Рамката се залюля върху предавателния ключ и стрелката на милиамперметъра от радиоапаратурата отскочи нагоре. Освободи рамката и стрелката падна обратно. Една от задачите на американската подводница „Скорпиън“ беше изпълнена — нещо, заради което бяха изминали десет хиляди мили, нещо, което беше погълнало толкова много усилия и внимание в Австралия — на другия край на света.
Той вдигна рамката на прозореца от предавателния пулт и внимателно я сложи на пода. Дървената част не беше повредена, много лесно би могла да се поправи и да се постави обратно на мястото. После седна на пулта, сложи ръка върху ключа и започна да предава нешифровано на английски.
„Предава Санта Мария. Докладва подводницата на Съединените щати «Скорпиън». Тук няма живот. Край на предаването.“ Продължи да повтаря това съобщение отново и отново, и докато натискаше ключа, сирената прозвуча три пъти.
Седеше там, със съзнание само наполовина заето с механичното повтаряне на съобщението, за което беше почти сигурен, че се приема в Австралия, а очите му блуждаеха из предавателната зала. От кашончето американски цигари, за които отдавна жадуваше, липсваха само два пакета, но заповедта на капитана беше категорична. Имаше и една-две бутилки кока-кола. Върху перваза на един прозорец лежеше купчина броеве на „Сатърдей Ивнинг Поуст“.
Той приключи предаването, след като прецени, че е траело двадесет минути. В последните три съобщения прибави думите: „Предава лейтенант Сандърстром. На борда всичко е наред. Продължаваме на север, към Аляска.“ Накрая завърши: „Закривам станцията и изключвам.“
Отмести ръката си от ключа и се облегна на стола. Каква само работа са вършили тия електронни лампи и клапи, този милиамперметър и роторен преобразовател. Близо две години без никакво поддържане и резервни части и все още действат така добре, както и преди! Той стана, прегледа радиоапаратурата и изключи три прекъсвача. После мина отзад, вдигна един плот и потърси името на производителя на електронните лампи — искаше му се да изпрати поздравително писмо.
Хвърли отново поглед на кашончето с „Лъки Страйк“, но капитанът беше прав, разбира се — сигурно бяха заразени и вероятно смъртоносни. Остави ги със съжаление и слезе долу. Отиде в електроцентралата, където работеше конверторът, прегледа внимателно комутаторното табло и освободи два прекъсвача. Тонът на машината постепенно премина в диминуендо. Сандърстром постоя и я погледа, докато тя окончателно спря. Беше свършила чудесна работа и щеше да бъде все така добра след ремонт на лагерите. Не искаше да я остави да работи, докато се разпадне.
Сирената изсвири четири пъти — той беше все още край машината, вече трябваше да прекрати работата си. Разполагаше с още четвърт час. Колко неща можеха да се изследват, но каква полза? Знаеше, че в жилищните помещения ще намери тела като онова, което беше открил в тоалетната — не искаше да ги вижда. Ако разбиеше вратата на шифър-поста, може би щеше да намери документи, които биха заинтересували историците в Австралия, но не знаеше какво точно да подбере, а и капитанът му беше забранил да носи каквото и да е на борда.