— Чувах за нещо подобно — каза Мойра сериозно. — Но не съм предполагала, че са стигнали толкова далече… Една лудост следва друга.
— Не бих могла да го направя сама — прошепна майката. — Колкото и зле да е тя, не бих могла да го направя. Ако Питър не е тук… Ако нещо се случи със „Скорпиън“… ще дойдеш ли да ми помогнеш, Мойра? Моля те!
— Разбира се, че ще дойда — каза тихо момичето. — Разбира се, че ще дойда и ще помогна. Но Питър ще си е тук. Те ще се върнат благополучно. Дуайт е от този род мъже. — Тя извади една малко смачкана на топка носна кърпа и я подаде на Мери. — Избърши се и да си направим чай. Ще отида да сложа чайника.
Те изпиха по чаша чай пред гаснещия огън.
Осемнадесет дни по-късно „Скорпиън“ изплува на повърхността в незамърсен въздух на тридесет и един градуса южна ширина, близо до остров Норфолк. През зимата в Тасманово море беше студено, морето бурно и долната палуба се заливаше от всяка вълна. Екипажът можеше да излиза единствено на мостика, по осем души наведнъж; те изпълзяваха нагоре, пребледнели и треперещи, свиваха се в мушамените си дрехи под шибащия дъжд и пръските. През по-голямата част от деня Дуайт държа кораба на дрейф, с нос по вятъра, докато всеки получеше полагаемия му се половин час чист въздух, но малко от мъжете останаха на палубата толкова дълго.
Трудно издържаха на студа и влагата върху мостика, но поне всички се съживиха. След тридесет и един дневния строг тъмничен затвор в корпуса лицата им бяха бледни и анемични. Имаше и три случая на силна депресия, която беше направила и тримата негодни за работа. Командирът здравата се беше изплашил, когато лейтенант Броуди разви всички симптоми на остър апендицит; с помощта на Джон Осбърн той беше изчел всичко за една евентуална операция и се беше подготвил да я направи върху масата в каюткомпанията. Симптомите обаче изчезнаха и пациентът почиваше сега удобно в каютата си. Питър Холмс пое всички негови задължения и капитанът се надяваше, че Броуди ще издържи, докато влязат на док в Уилямстаун след пет дни. Питър Холмс се чувстваше като всеки друг на борда. Джон Осбърн беше нервен и раздразнителен, макар все още да се справяше с работата. Непрекъснато говореше за своето „Ферари“.
Йоргенсъновият ефект беше опроверган. Бяха проникнали бавно в залива Аляска, като използваха минния детектор срещу плаващи айсберги, и достигнаха петдесет и осмия градус северна ширина, в съседство с Кодиак. Близо до сушата ледът беше по-плътен и те не приближаваха брега. Там горе нивото на радиацията беше все още смъртоносно и съвсем малко по-различно от онова, което бяха регистрирали около Сиатъл. Нямаше смисъл да рискуват повече, отколкото беше необходимо; записаха данните от приборите и поеха курс на югоизток, докато открият по-топли води, с по-малка вероятност за лед, а после тръгнаха на югозапад към Хавай и Пърл Харбър.
В Пърл Харбър не научиха практически нищо. Навлязоха в пристанището, до кея, от който бяха отплавали преди избухването на войната. От психологическа гледна точка изпитанието беше сравнително леко за тях, защото Дуайт беше проверил още преди да предприемат плаването, че никой от екипажа на кораба не е имал дом в Хонолулу или пък някакви близки на островите. Той можеше да свали на брега офицер в защитен костюм, както на Санта Мария, и няколко дни, преди да стигнат островите, с Питър Холмс обмисляха дали да постъпи така, но решиха, че нищо не могат да постигнат с подобна експедиция. Лейтенант Сандърстром бе използвал свободните си минути на Санта Мария, за да почете „Сатърдей Ивнинг Поуст“, а те не бяха в състояние да измислят каква по-полезна задача да възложат на офицера, който би слязъл на брега в Пърл Харбър. Нивото на радиацията беше близко до това в Сиатъл. Огледаха и описаха многобройните кораби в пристанището, значителните разрушения по брега и после отплаваха.
Този ден, на дрейф в Тасманово море, те влязоха лесно в радиовръзка с Австралия. Издигнаха радио мачтата и изпратиха съобщение, с което докладваха разположението си и времето на пристигането им в Уилямстаун по техни изчисления. В отговор получиха радиограма, с която ги питаха за здравословното им състояние и Дуайт отговори сравнително подробно, като съобщи и за старшината Суейн. После получиха няколко служебни радиограми за метеорологичните прогнози, условията за зареждане с гориво и предстоящия ремонт, когато влязат на док, а малко предобед дойде едно по-важно известие.