То носеше дата отпреди три дни. В него се казваше:
„От командващия Военноморските сили на Съединените щати, Брисбейн.
До капитан Дуайт Л. Тауърс, командир на американската подводница «Скорпиън».
Предмет: Поемане на допълнителни задължения.
1. Поради оставката на настоящия командващ военноморските сили на Съединените щати от тази дата ви се възлага постът командващ военноморските сили на Съединените щати по всички територии. Ще действате по свое усмотрение относно дислокацията на тези сили и ще прекратите или продължите тяхното действие под австралийско командване, както сметнете за необходимо.
2. С това май те произвеждам в адмирал, ако ти харесва. Довиждане и успех!
3. Копие до главнокомандуващия австралийските военноморски сили.
Ричард Шоу.“
Дуайт прочете съобщението в каютата си с безизразно лице. После изпрати да повикат офицера за свръзка, тъй като и без друго вече беше изпратено копие на австралийците. Когато Питър дойде, той му подаде радиограмата, без да каже дума.
Капитан-лейтенантът я прочете.
— Поздравявам ви, сър — каза той тихо.
— Благодаря… — отвърна командирът. — Предполагам, това означава, че с Брисбейн е свършено.
Брисбейн бе на двеста и петдесет мили северно от тяхното местоположение. Питър кимна, съзнанието му беше заето с цифровите показания за радиоактивността.
— Дори вчера следобед положението беше доста лошо.
— Смятах, че може би ще напусне кораба си и ще дойде на юг — каза командирът.
— Изобщо ли не можеха да се придвижат?
— Нямаха гориво — каза Дуайт. — Наложи им се да прекратят всякаква дейност. Цистерните бяха абсолютно празни.
— Смятах, че ще дойде в Мелбърн. В края на краищата той е главнокомандуващ военноморските сили на САЩ…
Дуайт се усмихна малко криво.
— Това вече не означава нищо. Не, истинската причина е, че той беше командир на своя кораб, а корабът му не можеше да се движи. Не е пожелал да изостави екипажа.
Нямаше какво друго да се каже и Дуайт освободи офицера си за свръзка. Нахвърли черновата на кратка радиограма и я даде на радиста да я предаде чрез Мелбърн с копие за командващия австралийските военноморски сили. Малко след това старшината се върна при него и постави радиограма на бюрото му.
„Ваш 12/05663
За съжаление никакви връзки с Брисбейн вече не са възможни.“
Капитанът кимна.
— Добре — каза той. — Оставете я.
Седма глава
На другия ден след завръщането в Уилямстаун Питър Холмс се яви при първия заместник на командващия военноморските сили. Адмиралът му направи знак да седне.
— Снощи се срещнах с командир Тауърс за няколко минути — каза той. — Изглежда, че добре се разбирате с него, капитан-лейтенант Холмс.
— Радвам се да чуя това, сър.
— Да. Сега сигурно искате да узнаете какво ще стане с вашето назначение.
— В известен смисъл да… — каза нерешително Питър. — Да разбирам ли, че общото положение е непроменено? Искам да кажа, че ни остават само още два-три месеца.
Адмиралът кимна.
— Така изглежда. Последният път вие ми казахте, че предпочитате да бъдете на брега в тези последни месеци.
— Налага се. — Питър се поколеба. — Длъжен съм да помисля малко и за съпругата си.
— Разбира се — адмиралът предложи на младия мъж цигара и сам запали, — „Скорпиън“ отива на сух док, за ремонт на корпуса. Предполагам, че го знаете.
— Да, сър. Капитанът много настояваше за това. Тази сутрин бях в кабинета на втория заместник по този въпрос.
— Обикновено това отнема около три седмици. При сегашните условия може да отнеме и повече. Бихте ли желали да останете на кораба като офицер за свръзка, докато продължава работата? — Адмиралът замълча. — Командир Тауърс помоли да се продължи назначението ви.
— Ще мога ли да живея у дома, във Фолмаут? Нужни са ми около час и четиридесет и пет минути, за да стигна до доковете.
— По-добре се разберете по този въпрос с командир Тауърс. Не мисля, че той ще има някакви възражения. В момента на подводницата не предстоят други задачи. Разбрах, че пуска в отпуска по-голямата част от екипажа. Предполагам, че задълженията ви няма да бъдат много тежки, но ще му бъдете в помощ при работата на док.
— Нямам нищо против да продължа с него, сър, при условие че живея у дома. Но ако е предвидено друго плаване, ще помоля да ме смените. Не мога да приема друга задача на море. — Той се поколеба. — Трудно ми е да го кажа.