Адмиралът се усмихна.
— Всичко е наред, капитане. Ще имам това предвид. Обадете ми се, ако поискате да ви освободим. — Той стана, прекратявайки срещата. — Вкъщи всичко наред ли е?
— Наред е. Изглежда, с домакинството сега е по-трудно, отколкото когато тръгвах, жена ми едва се справя с грижите около бебето.
— Зная, че е така. И се боя, че няма да става по-лесно.
Тази сутрин Мойра Дейвидсън позвъни на Дуайт Тауърс в самолетоносача.
— Добър ден, Дуайт. Казаха ми, че трябва да те поздравя.
— Кой ти го каза?
— Мери Холмс.
— Можеш да ме поздравиш, ако искаш — каза той с усилие. — Но предпочитам да не го правиш.
— Добре — каза тя. — Няма. Как си, Дуайт? Добре ли си?
— Добре съм. Днес съм малко разстроен, но иначе съм добре. — В действителност всяко негово действие, откакто се бяха върнали при самолетоносача, му костваше усилия, спеше лошо и се чувстваше безкрайно уморен.
— Много ли си зает?
— Би следвало да съм. Но не зная — като че ли нищо не върви и колкото по на зле отива, толкова повече остава да се прави.
Това беше един Дуайт, различен от онзи, с когото беше свикнала.
— Говориш като болен — каза Мойра укорително.
— Не съм болен, миличка — каза той малко раздразнено. — Просто някои неща трябва да се свършат, а всички са в отпуска. Толкова дълго сме били в морето, че сме забравили какво е работа.
— Мисля, че и ти самият трябва да си вземеш малко отпуска. Можеш ли да дойдеш до Харкъуей?
Дуайт помисли за момент.
— Страшно мило от твоя страна. Засега не мога. Утре изпращаме „Скорпиън“ на сух док.
— Нека Питър Холмс свърши това вместо тебе.
— Не може, мила. Няма да се хареса на Чичо Сам.
Тя се въздържа да каже, че Чичо Сам няма и да разбере.
— Като свършиш с това, работата ще се поеме от хората на дока, нали?
— Я виж, ти си знаела много работи за военноморския флот.
— Знам, че зная. Аз съм красивата шпионка Мата Хари, фаталната жена, изтръгваща тайни от невинни морски офицери на чаша двойно бренди. Докът ще поеме работата, нали?
— Права си.
— Добре тогава, можеш да оставиш всичко друго на Питър Холмс и да излезеш в отпуска. По кое време ще я закарате на док?
— В десет часа утре сутринта. Вероятно ще свършим до обяд.
— Ела при нас в Харкъуей утре следобед. Там горе е страшен студ. Вятърът свири край къщата. През повечето време вали и не може да се излиза навън без гумени ботуши. Да се върви след вола и браните в пасищата е най-смразяващата работа, известна на човека или поне на жената. Ела да опиташ. След няколко дни, прекарани с нас, ти просто ще копнееш да се върнеш и да се затвориш в твоята подводница.
Дуайт се засмя.
— Ама ти наистина го представяш доста привлекателно.
— Знам. Ще дойдеш ли утре следобед?
Колко хубаво би било да се отпусне, да забрави тревогите си за ден-два.
— Мисля, че ще стане — каза той. — Ще трябва да уредя някои неща, но мисля, че ще успея.
Уговориха се да се срещнат на другия ден в четири часа следобед в хотел „Австралия“.
Още щом го зърна, видът му я разтревожи. Той я поздрави весело и изглеждаше щастлив, че я вижда, но под загара лицето му имаше жълтеникав оттенък и в моменти на разсеяност личеше, че е депресиран. Мойра се намръщи.
— Изглеждаш сдъвкан и изплют. Добре ли си? — Тя хвана ръката му и я подържа в своята. — Ти гориш. Имаш температура!
Дуайт издърпа ръката си.
— Нищо ми няма — каза той. — Какво ще пиеш?
— Ти ще изпиеш едно двойно уиски и около двадесет грама хинин. Във всеки случай поне едно двойно уиски. Аз ще се погрижа за хинина, като стигнем у дома. Трябва да си легнеш.
Приятно беше да се отпуснеш и да се оставиш да се грижат за тебе.
— За теб двойно бренди ли? — попита той.
— За мен — едно малко, двойното за тебе. Как не те е срам така да се занемариш! Вероятно ръсиш бацили навсякъде. Ходил ли си на лекар?
— Няма лекар в корабостроителницата. „Скорпиън“ е единственият кораб в експлоатация, а сега е на док. Освободили са последния военен лекар, докато сме били на плаване.
— Имаш температура, нали?
— Може би малко, сигурно съм понастинал.