— Е — каза Мойра, — май ще трябва да останеш и утре в леглото. — Тя отиде до огъня и хвърли няколко цепеници в него. — Докторът е много приятен човек, нали?
— Смахнат — каза командирът.
— Защо? Защото те кара да стоиш в леглото?
— Не затова. Ще оперира утре една жена в болницата, за да имала още няколко години ползотворен живот.
Мойра се засмя.
— Такъв си е. Не съм срещала друг толкова добросъвестен човек. — Тя замълча. — Татко има намерение да построи още един бент следващото лято. Известно време само говореше за това, но сега казва, че наистина ще го направи. Днес позвъни на едно момче, което има булдозер, и го пазари да дойде веднага щом земята поизсъхне.
— Кога ще стане това?
— Около Коледа. Наистина го боли да гледа как отива нахалост всичкият този дъжд. През лятото тук често има суша.
Мойра взе празната чаша от масата до леглото.
— Искаш ли още една топла напитка?
— Не сега, мила. Добре съм.
— Искаш ли нещо да хапнеш?
Дуайт поклати глава.
— Искаш ли още една топла грейка?
— Така ми е добре.
Мойра излезе, но след няколко минути се появи отново. Този път носеше дълъг книжен пакет в ръка, издут в единия край.
— Ще ти го оставя. Можеш да го гледаш цяла нощ.
Тя го постави в единия ъгъл на стаята, но Дуайт се надигна на лакът.
— Какво е това?
Мойра се засмя.
— Давам ти право на три предположения, за да познаеш, а ще свериш отговора сутринта.
— Искам сега да видя.
— Утре.
— Не, сега.
Тя взе пакета, отнесе го при него в леглото и застана настрани, като го гледаше как раздира хартията. Главнокомандуващият военноморските сили на Съединените щати е наистина само едно малко момче, помисли си тя.
Погото лежеше върху завивката, в ръцете му — блестящо и ново. Дървената дръжка беше ярко лакирана, металното стъпало искреше в червен емайл. На дръжката беше нарисувано с хубави букви ХЕЛЪН ТАУЪРС.
— Кажи — рече Дуайт с дрезгав глас, — нали е превъзходно! Никога не съм виждал такова, с името на него и въобще… Хелън страшно ще го хареса. — Той вдигна очи. — Къде го намери, мила?
— Открих къде ги правят. В Елстърнуик. Не ги произвеждат повече, но за мен направиха едно.
— Не зная какво да кажа — произнесе тихо той. — Сега имам за всеки по нещо.
Мойра събра разкъсаната амбалажна хартия.
— Всичко е наред — каза тя нехайно. — Удоволствието беше мое. Да го поставя ли в ъгъла?
— Не, остави ми го — рече Дуайт.
Тя кимна и тръгна към вратата.
— Ще изгася тази лампа горе. Не стой буден до много късно. Сигурен ли си, че не ти липсва нещо?
— Разбира се, мила. Сега имам всичко.
— Лека нощ.
Тя затвори вратата след себе си. Дуайт полежа известно време сред светлината от огъня, като си мислеше за Шеърън и за Хелън, за ярките летни дни и високите мачти на корабите в Мистик, за Хелън; подскачаща на погото по изчистения тротоар, с купчини сняг от двете страни, за това момиче и неговата доброта. Скоро се унесе в сън, с ръка върху погото.
На следващия ден Питър Холмс обядва заедно с Джон Осбърн във Военния клуб.
— Тази сутрин позвъних на кораба — каза ученият. — Исках да се свържа с Дуайт, за да му покажа черновата на доклада, преди да го дам за отпечатване. Казаха ми, че той е заминал на гости при родителите на Мойра в Харкъуей.
Питър кимна.
— Хванал е грип. Снощи Мойра позвъни да ми каже, че няма да го видя цяла седмица, а ако зависи от нея, може и по-дълго.
Ученият се разтревожи.
— Не мога да задържа доклада толкова дълго. Йоргенсън вече е подразбрал за нашите констатации и разправя, че не сме си свършили работата. До утре най-късно трябва да го дам на машинописка.
— Ако искаш, аз мога да го прегледам и ще се опитаме да се свържем със старши помощника на командира, макар че и той е в отпуска. Но Дуайт трябва да види доклада преди да го предадем. Защо не позвъниш на Мойра и не му го отнесеш в Харкъуей?
— Дали тя ще е там? Мислех, че всеки ден е в Мелбърн, учи стенография и машинопис.
— Не ставай смешен. Разбира се, че е там.
Ученият светна.