Дуайт взе доклада и го изчете, като задаваше от време на време въпроси.
— Съжалявам, че не оставихме радиостанцията да действа, както си беше — каза той по едно време. — Може би щяхме пак да чуем старшина Суейн.
— Много отдалечена беше от него.
— Той имаше моторна лодка. Някой ден, след като се умори от риболова, може би щеше да отиде и да ни се обади.
— Не мисля, че щеше да издържи достатъчно дълго, за да го направи, сър. В най-добрия случай бих му дал три дни.
Капитанът кимна.
— Така или иначе, той едва ли щеше да иска да се занимава с такива работи. Аз самият не бих си направил труда, ако рибата кълве и ако това са последните му дни. — Той отново зачете, като задаваше въпроси. Накрая каза: — Добре. По-добре махнете този последен параграф за мен и подводницата.
— Предпочитам да го оставя, сър.
— А аз предпочитам да го махнете. Не обичам да се казват такива неща, когато става въпрос за обикновена операция, която влиза в моите задължения.
Ученият задраска с молива си абзаца.
— Както искате.
— Тук ли е „Ферарито“?
— С него дойдох.
— Ами да, аз ви чух. Мога ли да го видя през прозореца?
— Да. Тук, отпред е.
Капитанът стана от леглото и се изправи по пижама до прозореца.
— Страшна кола — каза той. — Какво ще правите с нея?
— Ще се състезавам. Не остава много време, така че откриват състезателния сезон по-рано от обикновено. Друг път започват през октомври, защото преди това пътищата са мокри. Макар че цяла зима организират малки състезания. Всъщност аз вече се състезавах два пъти с нея, преди да заминем.
Капитанът се върна в леглото си.
— Нима? Никога не съм се състезавал с такава кола. Дори не съм карал. Как е на състезание?
— Вдървяваш се от страх. А веднага щом свърши, ти се иска да отидеш и пак да опиташ.
— Преди занимавали ли сте се с такова нещо?
Ученият поклати глава.
— Никога не съм имал нито парите, нито времето. Но точно това съм искал да правя цял живот.
— По този начин ли смятате да свършите?
Настъпи мълчание.
— Така ми се иска — каза Джон Осбърн. — Предпочитам го пред смърт сред отвратителна мръсотия или пред онези хапчета. Единственият проблем е, че никак не ми се иска да смачкам „Ферарито“ — такава прекрасна изработка. Не вярвам, че ще мога да го направя нарочно.
Дуайт се засмя.
— Може би няма да ви се наложи да го правите нарочно, особено ако карате с двеста по мокри пътища.
— Е, да, същото си мислех и аз. Струва ми се, че отсега нататък ми е все едно кога ще се случи.
Капитанът кимна. После попита:
— Няма никакъв шанс приближаването на радиацията да се забави, никаква надежда, нали?
Джон Осбърн поклати глава.
— Абсолютно никаква. Няма ни най-малък признак, дори напротив — изглежда, че идва все по-бързо. Това вероятно се дължи на по-малката земна повърхност на юг след екватора. Като че ли сега набира ускорение по южните ширини. Изглежда, че ще стигне при нас в края на август.
Капитанът кимна.
— Е, хубаво е да се знае. За мен няма да е прекалено скоро.
— Ще излизате ли със „Скорпиън“ отново на море?
— Нямам заповед. Ще бъде готова за експлоатация в началото на юли. Възнамерявам да я оставя под австралийско командване до самия край. Дали ще ми остане достатъчно екипаж за обслужването й — това вече е друго нещо. Повечето от момчетата имат приятелки тук в Мелбърн, близо четвърт от тях се ожениха. Дали ще приемат още един курс, може само да се гадае. Струва ми се, че няма да приемат.
Настъпи пауза.
— Завиждам ви за това „Ферари“ — каза той тихо. — На мен не ми остава нищо друго, освен работата и тревогите.
— Не виждам смисъл — каза ученият. — Трябва да си вземете малко отпуска. Разгледайте Австралия.
Американецът се ухили.
— Не е останало много от нея за гледане.
— Вярно е. Останали са, разбира се, планинските части. Всички карат ски като луди горе на връх Булър и на Хотам. Карате ли ски?
— Преди често, но не съм карал от десет, ако не и повече години. Не ми се ще да си счупя крак и да бъда прикован на легло до края. — Той замълча. — Кажете — рече той, — няма ли пъстърва по тия планини?
Джон Осбърн кимна.
— Чудесно е за риболов.
— Има ли определен сезон, или може да се лови през цялата година?