— Костур може да се лови през цялата година в Ейлдън Уиър. Ловят го с въдици направо от лодките. А пъстърва може да се хваща по всички малки рекички там горе. — Той се усмихна леко. — Но сега е забранено. Сезонът се открива на първи септември.
Настъпи кратко мълчание.
— Май сезонът ще е твърде кратък — каза най-сетне Дуайт. — Наистина с удоволствие бих уловил някоя и друга пъстърва за ден-два, но от това, което казвате, следва, че точно по същото време ще сме вероятно доста заети.
— Няма да е от значение, ако тази година отидете две седмици по-рано.
— Не мога да направя подобно нещо — каза американецът сериозно. — В Щатите — да. Но когато човек е в чужда страна, смятам, че трябва да се придържа към нейните закони.
Времето течеше, Джон Осбърн нямаше фарове на „Ферарито“ и не можеше да кара по-бавно от петдесет мили в час. Той събра книжата си и ги сложи в дипломатическото куфарче, каза довиждане на Дуайт Тауърс, за да потегли обратно към града. Във всекидневната срещна Мойра.
— Как го намираш? — попита тя.
— Добре — каза ученият. — Само дето някаква муха е влязла в главата му.
Тя се намръщи леко; този път не беше погото.
— Какво искаш да кажеш?
— Иска, преди всички да си отидем, да полови пъстърва — каза братовчед й. — Но нямало да го направи, докато не открият сезона, а това ще стане чак на първи септември.
Тя постоя, без да каже нищо.
— Е, и какво от това? Той просто спазва закона. Повече, отколкото ти с тая отвратителна кола. Откъде вземаш бензин за нея?
— Не върви с бензин — отвърна той. — Върви с нещо от епруветка.
— И мирише на нещо такова — каза Мойра. Тя го наблюдаваше, докато той се намести на седалката и нагласи шлема си; двигателят се събуди със злобно пращене и колата се изстреля надолу по шосето, като остави след себе си дълбоки бразди от колелата в цветната леха.
Две седмици по-късно, точно в дванадесет и двадесет, господин Алън Сайкс влезе в малката зала за пушене на клуба „Пастъръл“, за да пийне нещо. Обяд не се сервираше до един часа, така че той беше първият в залата. Почерпи се с джин и докато стоеше сам, обмисляше как да разреши проблема си. Господин Сайкс беше директор на Ловно-рибарски съюз, човек, който обичаше да ръководи работата въз основа на разумна система от методи, независимо от политическата изгода. Смутното време бе нарушило привичния ред, което го изпълваше с тревога.
В залата влезе сър Дъглас Фрауд. Докато го наблюдаваше, господин Сайкс си помисли, че той върви много нестабилно и че червеното му лице е станало по-червено от всякога.
— Добър ден, Дъглас — каза той, — днес е мой ред.
— О, благодаря, благодаря — каза старецът. — Ще пийна с тебе испанско шери. — Той си наля с трепереща ръка. — Знаеш ли — каза той, — тия от комитета по вината съвсем са се побъркали. Имаме над четиристотин бутилки великолепно сухо шери — „Руй де Лопес“ от 1947 г., а те като че ли се готвят да го оставят да си стои там по избите. Разправят, че членовете не щат да го пият поради цената. Казах им: „Раздайте го, ако не можете да го продадете. Но не го оставяйте там.“ Така че сега е на същата цена като австралийското. — Той замълча. — Нека да ти налея една чашка, Алън. Великолепен аромат!
— Ще изпия едно шери по-късно. Кажи ми, не спомена ли веднъж, че Бил Дейвидсън е твой роднина?
Старецът кимна неуверено.
— Роднина или по-право — сродник. Сродник, струва ми се. Неговата майка е омъжена за мой… омъжена за мой… Не, забравил съм. Като че ли не помня вече така, както преди.
— Познаваш ли дъщеря му Мойра?
— Хубаво момиче, но много пие. Все пак предпочитала бренди, както ми казаха, а това има значение.
— Тя ми създава неприятности.
— Така ли?
— Била при министъра и той я изпратил с бележка при мене. Иска от нас тази година да открием по-рано сезона за риболов на пъстърва. Иначе никой нямало да улови нито една. Министърът смята, че това било разумно. Сигурно си прави сметката за следващите избори.
— Да се открие сезонът на пъстървите по-рано? Искаш да кажеш преди първи септември?
— Такова е положението.
— Отвратително положение, ако мога така да се изразя. Рибата няма да е хвърлила докрай хайвера си, а дори да го е хвърлила, ще е в много лошо състояние. Може да се провали риболова за години напред, ако се направи такова нещо. Кога иска той да се открие сезонът?
— Предлага на 10 август. — Той замълча. — Само онова момиче, твоята родственица, е в дъното на цялата работа. Не вярвам, че някога би му хрумнало подобно нещо, ако не беше тя.