Поради отдалечеността от града, покрай трасето имаше малко хора. Дуайт Тауърс отиде дотам със служебния „Шевролет“, като по пътя взе Мойра Дейвидсън, Питър и Мери Холмс. Този ден имаше квалификационни състезания в пет класа, всяко от тях по петдесет мили, като се започваше с най-малките коли. Преди края на първото състезание организаторите поискаха незабавно от Мелбърн още две линейки, тъй като отпуснатите две бяха вече заети.
На всичкото отгоре пистата беше мокра от дъжд, макар че всъщност не валеше по време на самото рали. Шест „Лотуса“ се състезаваха с осем „Купъра“ и пет „Ем-Джита“, в едно от които пилотираше момиче — госпожица Фей Гордън. Пистата беше около три мили. Дълга права отсечка с ремонтните пунктове по средата и с лек наклон на края водеше до един ляв завой от сто и осемдесет градуса, който затваряше голямо водно пространство и затова го наричаха Езерния завой. После следваше Купата сено — десен завой от около 120 градуса, сравнително остър, а той водеше до Безопасната игла — много остър ляв завой с безразсъдна чупка на върха на едно хълмче, така че човек се изкачваше и веднага пак слизаше. В края на обратната права отсечка, която беше доста наклонена и бърза, имаше ляв завой, водещ надолу по стръмен хълм към друг много остър десен, наричан Пързалката. Оттам дълъг, бърз ляв завой водеше обратно към правата на финиша.
Още от старта на първото квалификационно състезание стана ясно, че ралито щеше да бъде необикновено. Надбягването започна с остро свистене, което подсказваше, че шофьорите нямат намерение да жалят двигателите, своите съперници или самите себе си. Като по чудо всички коли завършиха първата обиколка, но след това започнаха злополуките. Един „Ем-Джи“ се завъртя на Купата сено, изхвръкна от пистата и се понесе през ниския шубрак по неравната земя, далеч от състезателното трасе. Пилотът натисна педала, направи завой и без да спира, се върна отново на пътя. Един „Купър“, който идваше отзад, се отклони, за да избегне сблъсъка с „Ем-Джито“, завъртя се на мокрото шосе и беше ударен точно в средата от друг „Купър“, идващ отзад. Първият пилот беше убит на място, а двете коли се търколиха покрай пътя. Вторият пилот беше изхвърлен, очевидно със счупена ключица и вътрешни наранявания. Докато вземаше завоя при следващата обиколка, водачът на „Ем-Джито“ се учуди какво е предизвикало тази катастрофа.
При петата обиколка един „Лотус“ застигна Фей Гордън в края на правата отсечка пред финиша и се завъртя върху мокрия път при Езерния завой, на тридесет ярда пред нея. Друг „Лотус“ минаваше от дясната й страна. Единственото спасение за нея беше да извие вляво. Тя излезе от пистата с деветдесет и пет мили в час, прекоси тясната ивица земя пред езерото, с отчаяни усилия се опита да свие надясно, обратно към пистата, но колата се обърна в храстите и се претърколи във водата. Когато огромният облак пръски се утаи, видяха, че нейният „Ем-Джи“ е преобърнат на десет ярда от брега и задните гуми едва се подаваха на повърхността. Мина половин час, преди да успеят да изправят малката кола и да извадят тялото.
При тринадесетата обиколка три коли се удариха на Пързалката и се подпалиха. Двама от шофьорите бяха само леко ранени и успяха да измъкнат третия — с два счупени крака, — малко преди огънят да го е обгърнал. От деветнадесетте състезатели само седем стигнаха до финиша и първите двама бяха класирани за участие в Голямата награда.
Когато карираният флаг се спусна за победителя, Джон Осбърн запали цигара.
— Хубаво забавление — рече той. Неговото състезание беше последно за деня.
Питър каза замислено:
— Без съмнение всички се стремят към победа…
— Ами разбира се — каза ученият. — Така и трябва. Няма какво да губиш.
— Освен да смачкаш „Ферарито“.
Джон Осбърн кимна.
— Много жалко би било, ако се случи.
Започна да ръми ситен дъжд, който наново намокри пистата. Дуайт Тауърс стоеше малко настрани с Мойра.
— Влез в колата, мила — каза той. — Ще се намокриш.
Тя не се помръдна.
— Те не бива да продължават в този дъжд, нали? — попита тя. — Особено след всички тези злополуки.
— Не зная — каза той. — По-вероятно е да продължат. В края на краищата на всички им е все едно. Не е необходимо да се движат толкова бързо, че да се преобръщат. А ако чакат сух ден по това време на годината, ще им се наложи да почакат повече, отколкото им остава.