— Но това е ужасно — възпротиви се тя. — Двама убити и седем ранени само от първото квалификационно състезание. Не бива да продължават. Приличат на римски гладиатори…
Той постоя мълчалив под дъжда.
— Не е точно така — каза най-сетне. — Няма никаква публика. И не са принудени да го правят… — Той се огледа. — Като се изключат шофьорите и механиците, не смятам, че тук има повече от петстотин души. На входа пускаха без билети. Те го правят, защото им харесва, мила.
— Не вярвам.
Той се усмихна.
— Иди при Джон Осбърн и му предложи да оттегли „Ферарито“ от състезанието и да си отиде у дома. — Тя мълчеше. — Хайде, влез в колата и ще ти налея бренди със сода.
— Много мъничко, Дуайт — каза тя. — Не искам да съм пияна, докато гледам това.
Следващите две състезания завършиха с девет сблъсквания, четири случая за бърза помощ, но само един мъртъв — водачът на „Остин-Хийли“, оказал се най-отдолу под камарата от четири коли, сблъскали се при Безопасната игла. Дъждът беше отслабнал, но продължаваше да ръми, което съвсем не охлади духа на състезателите. Джон Осбърн беше оставил приятелите си преди последното рали и сега се намираше край пистата до старта, седеше във „Ферарито“ и го загряваше с механиците от парка. Малко след това той излезе от колата доволен и отиде да пуши заедно с няколко други шофьори. Дон Харисън, водачът на „Ягуара“, държеше в ръката си чаша уиски, а няколко бутилки с още чаши стояха върху един обърнат сандък до него. Предложи на Джон да пийне, но той отказа.
— Няма с какво да ви изненадам вас, фокусниците — каза ухилен. Въпреки че притежаваше вероятно най-бързата кола в този клас в сравнение с който и да е водач, той имаше най-малък опит. Отзад на „Ферарито“ бяха все още залепени три широки ивици — знак за млад шофьор. Инстинктът все още не му подсказваше кога колата ще се завърти. Всяко завъртане го заварваше неподготвен. Не знаеше, че по този мокър път всички състезатели бяха равностойни. Никой нямаше достатъчно опит в шофиране при такива условия и неговото съзнание за неопитност беше вероятно по-добра защита от тяхната самонадеяност.
Когато механиците изтикаха „Ферарито“ на старта, той видя, че е на втора линия, пред него — „Мазератито“, двата „Ягуара“ и „Джипси Лотусът“, до него — „Тъндърбърдът“. Джон се намести в седалката, пусна мотора да загрее, закопча предпазния колан и нагласи удобно шлема и очилата върху главата си. В ума му се въртеше: „Ето това е лобното ти място.“ По-добре, отколкото да повръща, докато пукне в ужасни мъки след по-малко от месец. По-добре да кара като луд и да си отиде, правейки онова, което иска. Какво удоволствие беше да държи кормилото, пукотът от ауспуха на „Ферарито“ беше музика за ушите. Той се обърна и се ухили на механиците с искрен възторг, а после съсредоточи погледа си върху стартера.
Щом се спусна флагчето, той стартира добре и профуча пред „Джипси Лотуса“, превключи на трета и остави след себе си „Тъндърбърда“. При Езерния завой беше по петите на двата „Ягуара“, но караше внимателно по мокрия път — трябваше да издържи седемнадесет обиколки. Имаше достатъчно време да рискува на последните пет. Той премина с „Ягуарите“ покрай Купата сено, по Безопасната игла и внимателно натисна педала по обратната синусоида. Очевидно не се престараваше, защото с ръмжене и пукот от дясната му страна премина „Джипси Лотусът“, като го изпръска с вода. Сам Бейли караше като луд.
Той намали малко, докато избърше очилата си, и продължи зад тях. „Джипси Лотусът“ се поднасяше ту на една, ту на друга страна, обуздаван единствено от необикновено бързите реакции на младия шофьор. Джон Осбърн предусещаше бедата, която се носеше около колата пред него като едва доловим дъх; по-добре да я следва на безопасно разстояние известно време и да види какво ще стане. Хвърли бърз поглед в огледалото: „Тъндърбърдът“ беше на петдесет ярда зад него заедно със задминаващия го „Мазерати“. Имаше време спокойно да мине Пързалката, но след това трябваше да настъпи газта.
При навлизането в правата отсечка към края на първата обиколка видя как „Джипси Лотусът“ настигна един от „Ягуарите“. Той премина покрай парковете със сто и шестдесет мили в час, като догонваше втория „Ягуар“. Сега се чувстваше по-сигурен с кола между него и „Джипси Лотуса“. Когато натисна спирачките пред Езерния завой, един поглед в огледалото му показа, че двете коли зад него доста са изостанали; ако продължеше така, би могъл да запази четвърта позиция за една-две обиколки, без да се изсилва на завоите.