Продължи така до шестата обиколка. „Джипси Лотусът“ вече водеше и първите четири коли застигаха един изостанал „Бентли“. Ускорявайки след Пързалката, Джон хвърли бърз поглед в огледалото и видя нещо, което приличаше на гигантско сблъскване. „Мазератито“ и „Бентлито“ бяха застанали напреко на пътя и „Тъндърбърдът“ летеше във въздуха. Не можа да види повече. Пред него, начело, „Джипси Лотусът“ се опитваше да задмине един изостанал „Бугати“, като комбинираше безразсъдните си криволичения при скорост сто и четиридесет мили в час с маневрите, необходими за задминаване, докато накрая се провали. Двата „Ягуара“ караха на благоразумно разстояние отзад.
Когато отново стигна до Пързалката, видя, че касапницата на ъгъла беше погълнала само две коли: „Тъндърбърдът“ лежеше преобърнат на петдесет ярда от пистата, а „Бентлито“ стоеше на пътя със смачкана задница сред огромна локва бензин. „Мазератито“ очевидно още се състезаваше. Той отмина, а когато влезе в осмата си обиколка, започна да вали доста силно. Време беше да натисне педала.
Така мислеха и другите водачи, тъй като на тази обиколка „Джипси Лотуса“ беше задминат от един „Ягуар“, който се възползва от очевидната нервност на Сам Бейли поради нестабилността на колата му при завоите. Сега и двамата водачи застигнаха едно „Бугати“ и веднага след това и едно „Бентли“. Вторият „Ягуар“ се канеше да ги задмине при Купата сено, а Джон Осбърн беше малко зад него. Всичко, което последва, се разви със страшна бързина. „Бугатито“ се завъртя на ъгъла и се удари с „Бентлито“, като го отпрати на пътя на идващия „Ягуар“ — колата се преобърна два пъти и легна на дясната си страна покрай шосето, без пилот. Джон Осбърн нямаше време да спре или да избегне сблъсъка: „Ферарито“ забърса „Бугатито“ при скорост около седемдесет мили в час и спря край пътя с изкривено предно колело.
Джон Осбърн беше силно уплашен, но не и ранен. Дон Харисън — водачът на „Ягуара“, онзи, който му беше предложил да пийнат преди ралито, умираше от многобройните си наранявания в храстите. Той беше изхвърлен от колата си, докато тя се преобръщаше, и бе прегазен от „Бентлито“. Ученият се поколеба за миг, но наоколо имаше достатъчно хора. Той завъртя стартера на „Ферарито“. Двигателят включи и колата тръгна, но изкривеното колело задираше под шасито. Той се оказа вън от борбата за Голямата награда и натъжен изчака, докато „Джипси Лотусът“ прелетя покрай него, после пресече пистата, за да види дали не може да помогне на умиращия шофьор.
Докато стоеше там безпомощен, „Джипси Лотусът“ мина отново.
Джон постоя под дъжда в продължение на няколко секунди, преди да му направи впечатление, че нямаше други коли между двете преминавания на „Джипси Лотуса“. Когато осъзна това, той се втурна към „Ферарито“. Ако в действителност беше останала само една кола той все още имаше шанс за участие в Голямата награда, стига да успееше да се добере до парка — там би могъл да смени колелото и да спечели второто място. Потегли бавно, като се бореше с кормилото, докато дъждът се стичаше по врата му, а „Джипси Лотусът“ премина за трети път. Гумата се спука при Пързалката, където шест коли се бяха струпали накуп; той продължи по бандажа и стигна до парка, когато „Лотусът“ го задмина за пореден път.
Механиците смениха колелото за около тридесет секунди, бързият преглед не разкри други сериозни повреди. Той потегли отново. Беше изостанал с няколко обиколки. В този момент един „Бугати“ се откъсна от хаоса около Пързалката и се върна на пистата. Тази кола обаче никога не бе представлявала особена заплаха и Джон Осбърн следваше маршрута внимателно, за да се класира втори в квалификационното състезание преди старта за Голямата награда. От единадесетте стартирали състезатели осем не успяха да завършат ралито, а трима шофьори бяха убити.
Джон насочи „Ферарито“ към старта и спря двигателя, докато механиците и приятелите се трупаха около него, за да го поздравят. Едва ги чуваше, пръстите му трепереха от стреса, резултат от преживяната уплаха и от отпускането след напрежението. В главата му имаше една-единствена мисъл: как да откара „Ферарито“ обратно в Мелбърн и да свали предницата — нещо не беше в ред с управлението, въпреки че бе съумял да завърши състезанието. Нещо беше огънато или счупено — в заключителните обиколки колата теглеше силно наляво.