Зад приятелите си, натрупали се около него, той забеляза обърнатия сандък, чашите и двете бутилки с уиски там, където Дон Харисън беше паркирал своя „Ягуар“.
— Господи — изрече той неопределено, — сега ще си пийна с Дон.
Измъкна се от колата и с нестабилни крачки се приближи до сандъка. Една от бутилките бе все още почти пълна. Той си наля една голяма доза с много малко вода и тогава видя Сам Бейли до „Джипси Лотуса“. Наля още една чаша и я отнесе на победителя, като едва си пробиваше път през тълпата.
— Пия за Дон — каза той. — Добре е и ти да пийнеш.
Младежът пое чашата, кимна и пи.
— Как се отърва? — попита той. — Видях те в мелето.
— Успях да се прибера за смяна на колелото — каза ученият с пресипнал глас. — Колата залита като пияно прасе. Като проклет „Джипси Лотус“.
— Моята кола си върви много добре — каза другият равнодушно. — Работата е в това, че не понася да я управляват. С „Ферарито“ ли ще се върнеш в града?
— Ако успея.
— На твое място бих задигнал транспортьора на Дон. Той няма нужда от него.
Ученият го изгледа изненадано.
— Ама това е идея… — Мъртвият състезател беше докарал своя „Ягуар“ с един стар камион, за да не наруши центровката от движението по пътя. Камионът стоеше недалеч от тях, изоставен върху площадката. — Ще трябва да видя, преди някой друг да се е сетил.
Джон Осбърн пресуши чашата, стрелна се обратно при колата си и запали с новата си идея своите ентусиазирани механици. Събраха още доброволци, изтикаха „Ферарито“ в каросерията по стоманената рампа и го завързаха с въжета. После той се огледа несигурно наоколо. Мина един разпоредител и Джон го спря.
— Има ли наоколо някой от екипа на Дон Харисън?
— Мисля, че всички са на мястото на катастрофата. Знам, че жена му е там.
Първоначално бе намислил да си тръгне с транспортьора, защото Дон и неговият „Ягуар“ никога повече нямаше да имат нужда от него. Но да изостави екипа и съпругата на загиналия без транспорт — това беше нещо друго.
Джон напусна площадката и тръгна надолу по пистата към Купата сено заедно с Еди Брукс — един от неговите механици. Под дъжда, около останките от катастрофиралите коли, той видя малка група, сред която стоеше и една жена. Смяташе да говори с механиците на Дон, но когато забеляза, че жената е със сухи очи, промени решението си и отиде да разговаря с нея.
— Аз съм пилотът на „Ферарито“ — каза той. — Много съжалявам, че това се случи, госпожо Харисън.
Тя наведе глава.
— Вие ги застигнахте и се блъснахте в тях, след като всичко беше вече свършило. Нямате никаква вина.
— Зная. Но все пак много съжалявам.
— Няма за какво вие да съжалявате — каза тя с усилие. — Той свърши, както беше искал. Никакви болести и всичко останало. Може би ако не беше пил това уиски… Не зная. Той свърши, както искаше. Вие негов приятел ли сте?
— Не съвсем. Той ми предложи да пийна преди ралито, но аз не поисках. Пих сега.
— Така ли? Е, добре сте направили. Дон щеше да се зарадва. Остана ли нещо?
Той се поколеба.
— Когато тръгвах от площадката, все още имаше. Сам Бейли изпи една чаша от него, и аз също. Може би момчетата са довършили бутилките.
Тя вдигна поглед към него.
— Кажете, какво искате? Колата му? Казват, че вече не струва.
Той погледна към останките от „Ягуара“.
— И на мене така ми изглежда. Но не, всъщност искам да натоваря колата си на неговия транспортьор, за да я върна в града. Управлението не е наред, но ще го оправя за Голямата награда.
— Вие се класирахте, нали? Е, добре, транспортьорът е на Дон, но той би предпочел да се използва за коли, които ще се състезават, а не за развалини. Добре, приятелю, вземете го.
Той беше малко изненадан.
— Къде да го върна?
— На мен не ми трябва. Вземете го.
Той помисли да предложи пари, но се отказа — времената вече бяха други.
— Благодаря — каза той. — За мен този транспортьор е много важен.
— Чудесно — отвърна тя. — Карайте и завоювайте Голямата награда… Нужни ли са ви някакви части от онова — тя посочи останките от „Ягуара“ — вземете и тях.
— Как ще се върнете в града? — попита той.
— Аз ли? Ще почакам и ще тръгна с Дон в линейката. Но казаха, че първо ще откарат ранените в болниците, така че вероятно ще се махнем от тук към полунощ.
Като че ли нямаше с какво да й помогне.