— Добро утро — каза той. — Тук ли е капитан Тауърс?
— Мисля, че е долу в „Скорпиън“, сър.
— И ще искам малко гориво.
— Добре, сър. Ако оставите бидоните тук… Да напълня ли и резервоара?
— Ако не ви затруднява. — Той мина през студения, ехтящ и празен кораб, после надолу по трапа към подводницата. Когато стъпи на палубата, Дуайт Тауърс се появи на мостика, Питър отдаде чест.
— Добър ден, сър — каза той. — Дойдох да видя какво става и да взема малко гориво.
— Имаме много гориво — каза американецът, — а няма за какво да се използва. Едва ли ще потрябва скоро, ако потрябва въобще. Имате ли някакви новини?
Питър поклати глава.
— Преди малко се отбих в Адмиралтейството. Нямаше никой там, освен една секретарка.
— На мене повече ми провървя. Вчера заварих там един лейтенант… Очевидно падаме все по-ниско.
— Все едно, вече не ни остава много. — Те се облегнаха върху перилата на мостика; Питър погледна командира. — Чухте ли за Аделайд и Сидни?
Дуайт кимна.
— Разбира се. Първо имахме месеци, после станаха седмици, а сега, струва ми се, ни остават дни. Колко ни дават според изчисленията?
— Не съм чул. Исках да се свържа с Джон Осбърн днес, за да разбера последната информация.
— Няма да го намерите в кабинета му. Той работи по оная кола. Ама ралито си го биваше, нали?
Питър кимна.
— Ще отидете ли на следващото — за самата Голяма награда? Последното рали в света, доколкото разбирам. Сигурно ще бъде нещо необикновено.
— Не зная. На Мойра не и се хареса много. Мисля, че жените гледат по-различно на тези неща. Както на бокса и борбата. — Той замълча. — Сега в Мелбърн ли се връщате?
— Да, освен ако не ви трябвам за нещо, сър.
— Не, не ми трябвате. Няма какво да правите тук. Ще ме вземете ли до града, ако можете. Моят старши матрос Едгар не се е мяркал днес с колата. И той взе да става нехаен. Ако ме почакате десет минути, докато си сменя униформата, ще тръгна с вас.
Четиридесет минути по-късно те разговаряха с Джон Осбърн в гаража на малката уличка. „Ферарито“ бе изправено нагоре с помощта на вериги, закачени за тавана; предната част и кормилната уредба бяха разглобени. Джон беше в работен комбинезон и човъркаше нещо по нея заедно с един механик. Всичко бе толкова чисто, че дори нямаше нужда да си мие ръцете.
— Добре, че взехме частите от „Мазератито“ — каза той сериозно. — Един от шенкелите се беше огънал. Но тъй като отливките са същите, наложи ни се само да поработим малко с бормашината и да поставим нови втулки. Ако бяхме само нагрели и изправили стария шенкел, нямаше да й имам голямо доверие на състезанието. Искам да кажа, че човек никога не знае какво може да се случи след подобен ремонт.
— На такова състезание човек едва ли може да предвиди какво може да се случи — каза Дуайт. — Кога ще бъде ралито за Голямата награда.
— Още не можем да се разберем — каза ученият. — Бяха го определили за по-следващата събота — на 17-и, а аз смятам, че тогава ще е твърде късно. Трябва да го направим другата събота, на 10-и.
— Като че ли наближава, а?
— Ами така изглежда. Вече има отделни случаи в Канбера.
— Не съм чул за там. По радиото съобщиха за Аделайд и Сидни.
— Радиото винаги е с три дни назад. Не искат да предизвикват паника и отчаяние, преди да е дошло времето. Но днес има един съмнителен случай и в Олбъри.
— В Олбъри? Но това е само на около двеста мили на север.
— Зная. Мисля, че по-следващата събота ще бъде прекалено късно.
— Колко смяташ, че ни остава, Джон? — попита Питър.
Ученият го погледна.
— Аз и сега съм облъчен. Ти също си облъчен, ние всички сме заразени. Тази врата, този гаечен ключ — всичко е в контакт с радиоактивния прах. Въздухът, който дишаме, водата, която пием, марулята, салатата, дори беконът с яйца. Сега всичко зависи от отделния индивид. При някои хора с по-малка издръжливост симптомите ще се появят след две седмици. Може и по-рано. — Той замълча. — Мисля, че е лудост да се отлага такова важно рали като състезанието за Голямата награда чак до по-следващата събота. Днес следобед ще имаме събрание на комитета и ще им го кажа. Не можем да се състезаваме като хората, ако половината пилоти имат диария или повръщат. Тогава Голямата награда ще спечели онзи, който е най-издръжлив на радиацията. Добре, ама ние не се състезаваме по тия показатели!