— Искаш да кажеш, че заекът ще живее по-дълго от нас?
— Точно така. Около една година повече. Той притежава около два пъти по-голяма издръжливост, отколкото ние. Следващата година по цяла Австралия ще тичат зайци и ще изгризкват всичката храна.
— Да не искаш да кажеш, че в края на краищата гадните зайци ще спечелят по точки? Че ще са живи и здрави, докато всички ние ще сме мъртви?
Джон Осбърн кимна.
— Кучетата ще ни надживеят. Мишките ще живеят също по-дълго, но не толкова дълго, колкото зайците. Доколкото разбирам, заекът ще надживее всички, той ще бъде последен. — Замълча. — Разбира се, накрая всички ще изчезнат! До края на следващата година тук няма да е останало нищо живо.
Генералът се отпусна отчаяно на стола.
— Заекът! След всичко, което сме направили, след всичките разходи за борба с него… Да знаеш, че накрая той ще победи! — Обърна се към Питър. — Натиснете звънеца до вас. Имам намерение да изпия едно бренди със сода, преди да вляза за обяд. Добре е всички ние да изпием по едно бренди след това, което чухме.
В ресторанта Мойра Дейвидсън и Дуайт се настаниха на една маса в ъгъла и си поръчаха обяд. После тя каза:
— Какво те тревожи, Дуайт?
Той си играеше с вилицата.
— Не че ме тревожи много.
— Кажи ми.
Той вдигна глава.
— Има още един плавателен съд под мое командване. Американската подводница „Суордфиш“. Намира се в Монтевидео. Точно сега там става опасно. Преди три дни изпратих радиограма на капитана, с която го питах дали смята за целесъобразно да дойдат тук.
— Какво отговори той?
— Каза, че не е целесъобразно. Брегови връзки — така го нарече той. Имаше предвид момичетата — същото като при „Скорпиън“. Каза, че ще се опита да дойде, ако има наложителна причина, но само с половината от своя екипаж. — Той вдигна глава. — При това положение идването му е безсмислено. Подводницата няма да бъде годна за експлоатация.
— Каза ли му да остане там?
Той се поколеба.
— Да. Наредих му да мине отвъд дванадесетмилната зона и да потопи подводницата в открито море, на голяма дълбочина. — Той втренчи поглед във вилицата. — Не зная дали съм постъпил правилно, или не. Сметнах, че Адмиралтейството точно това би искало да сторя: да не оставям атомна подводница с цялото секретно оборудване да се мотае в чужди води. Дори да няма никой там — каза той. — Подводниците бяха две, сега е само една.
Те поседяха мълчаливо.
— И със „Скорпиън“ ли ще постъпиш така? — попита Мойра най-сетне.
— Така мисля. Ще ми се да я откарам обратно до Съединените щати, но не е целесъобразно. Твърде много брегови връзки…
Сервираха обяда.
— Дуайт — каза тя, когато сервитьорът се отдалечи, — имам една идея.
— Каква е тя, мила?
— Тази година откриват по-рано риболовния сезон за пъстърва, в събота. Не искаш ли да ме заведеш горе в планината за почивните дни? — Тя се усмихна леко. — На риболов, Дуайт — риболов заради самия риболов. Не за друго. Прекрасно е там горе в Джеймисън.
Той се поколеба за миг.
— Джон Осбърн смята, че тогава ще се проведе състезанието за Голямата награда.
— Така си и мислех. Него ли предпочиташ да гледаш?
Той поклати глава.
— А ти?
— Не. Не искам да гледам повече как умират хора. Ще се нагледаме на това след седмица-две.
— Съгласен съм с теб. Не искам да гледам това рали, не искам да видя как Джон може би ще се убие. Предпочитам да отида за риба. — Той погледна към нея и срещна очите й. — Има само един проблем, мила. Не бих искал да отида, ако от това ще те заболи.
— Няма да ме заболи — каза тя. — Поне не от това, което имаш предвид.
Той се загледа втренчено някъде отвъд нея.
— Много скоро ще си замина. Отсъствах дълго, но вече наближава време да се завърна. Знаеш как са нещата при мене. У дома имам жена, която обичам, и аз бях честен към нея през тези две години. Не ми се иска да разваля всичко сега, през последните дни.
— Зная — каза Мойра. — Знаех го през цялото време. — Тя помълча малко и после добави. — Ти беше много добър с мене, Дуайт. Не зная какво щеше да се случи, ако не бях те срещнала. Струва ми се, че половин хляб е все пак по-добре, отколкото нищо, когато умираш от глад.
Той сбърчи вежди.
— Не те разбрах, мила.
— Няма значение. Не искам да се забърквам в някаква непристойна любовна авантюра, когато смъртта ще дойде след седмица или десетина дни. Аз също имам някакви принципи, поне сега.