Той й се усмихна.
— Можем да опитаме въдицата на малкия Дуайт.
— Бях сигурна, че ще поискаш. И аз имам една малка въдица за риболов с изкуствени мухи, мога да я донеса, но не съм много добра въдичарка.
— Имаш ли изкуствени мухи и корда?
— Ние му викаме влакно. Не съм много сигурна. Ще трябва да потърся, да видя какво мога да намеря вкъщи.
— Ще отидем с кола, нали? Колко е далече?
— Мисля, че ще ни е нужен бензин за около петстотин мили. Но не се тревожи. Аз питах татко дали не може да взема „Форда“. Той го извади и вече го кара. Има близо сто галона бензин, скрит под навеса зад сламата.
Той отново се усмихна.
— За всичко си помислила. Я ми кажи, къде ще отседнем?
— Смятам в хотела — каза тя. — Той е малък и провинциален, но безспорно там е най-добре. Бих могла да наема вила, но в нея сигурно няма да са живели поне две години и цялото ни време ще отиде в домакинстване. Ще се обадя по телефона и ще направя резервация в хотела. За две стаи.
— Добре. Ще трябва да отпратя старши матроса Едгар и да видя дали ще мога да използвам колата без него. Не съм сигурен дали ми е разрешено да шофирам.
— Това сега не е чак толкова важно, нали? Искам да кажа, че просто би могъл да я вземеш и да я караш.
Той поклати глава.
— Не искам да постъпвам така.
— Но, Дуайт, защо не? Искам да кажа, че това няма значение. Можем спокойно да отидем и с „Форда“. Но ако тази кола е оставена на твое разположение, разбира се, че можеш да я използваш. Ние всички ще сме мъртви след две седмици. Тогава никой няма да я използва.
— Зная… — изрече той. — Просто искам да постъпвам по правилата — до самия край. Ако има заповед, ще я изпълня. Така съм научен, мила, и сега нямам намерение да се променям. Ако уставът забранява офицер да взема служебна кола, за да отиде с момиче в планината за почивните дни, тогава няма да го направя. На борда на „Скорпиън“ няма да има алкохол дори през последните пет минути. — Той се усмихна. — Затова позволи ми да ти поръчам още едно.
— Значи, ще отидем с нашата кола. Ти си много труден човек, добре, че не съм моряк на служба при тебе. Не, няма да пия, благодаря ти, Дуайт. Днес следобед е първият ми изпит.
— Първият ти изпит?
— Ще имам диктовка по петдесет думи в минута. Трябва да можеш да я стенографираш и да я препишеш на пишеща машина с не повече от три грешки в стенограмата и три при машинописа. Много е трудно.
— Сигурно е така. Ще станеш страшна стенографка и машинописка.
Мойра се усмихна леко.
— Не с петдесет думи в минута. Трябва да можеш да се справяш поне със сто и двадесет. — Тя вдигна глава. — Един ден бих искала да дойда у вас в Америка. Ще ми се да се запозная и с Шеърън… Ако тя няма нищо против.
— Ще иска, разбира се. Уверявам те, тя вече ти е благодарна.
Мойра се усмихна леко.
— Не зная. Жените са особени, когато става въпрос за мъже… Ако дойда в Мистик, дали ще има там училище по стенография и машинопис, в което да завърша моя курс?
Дуайт помисли за миг.
— Не в самия Мистик. Но в Ню Ландън, само на около петдесет мили от нас, има куп добри професионални училища.
— Аз ще дойда само за един следобед — каза тя замислено. — Искам да видя как Хелън скача наоколо с погото. А после ще е по-добре да се прибера тук.
— Шеърън ще се разочарова, ако постъпиш така, мила. Тя ще настоява да погостуваш.
— Така си мислиш. Аз не съм убедена.
— Смятам, че тогава нещата ще са по-различни.
Тя бавно кимна.
— Възможно е. Иска ми се да вярвам, че ще е така. Както и да е, ще разберем много скоро. — Мойра погледна ръчния си часовник. — Трябва да тръгвам, Дуайт, иначе ще закъснея за изпита. — Взе ръкавиците и чантата си. — Виж, ще кажа на татко, че искаме да вземем колата и около тридесет галона бензин.
Той се поколеба.
— Ще видя как стои въпросът с моята кола. Не ми се ще да отнемаме колата на баща ти за толкова дълго и с всичкия бензин.
— На него няма да му трябва. Вече две седмици може да пътува, а е използвал колата само два пъти. Има много работа в стопанството и държи да я привърши, докато още има време.
— С какво се занимава сега?
— С оградата покрай гората. Копае дупки за колове, за да постави нова. Ще бъде дълга около четиристотин метра. Това означава близо сто дупки.
— Няма какво толкова да се прави в Уилямстаун. Мога да отида и да му помогна, ако няма нищо против.