— Как е Дженифър? — попита той.
Тя вдигна пръст към устните си.
— Спи — прошепна тя. — Заспа след обяда и оттогава не се е будила.
Питър тръгна към спалнята и Мери го последва.
— Не я събуждай — прошепна тя.
— В никакъв случай — прошепна той в отговор. Стоеше загледан в спокойно спящото дете. — Не ми изглежда да има рак.
Върнаха се във всекидневната, като затвориха тихо вратата след себе си. Питър й даде подаръците.
— Имам успокояващо сиропче — каза жена му — в огромни количества, но тя вече не пие от него. Закъснял си с около три месеца. Греблото е чудесно. Точно такова ни трябваше, за да почистваме тревата от окапали листа и клончета. Вчера се опитвах да ги събирам с ръка, но гърбът ме заболя.
Приготвиха си напитки и не след дълго тя каза:
— Питър, сега като имаме бензин, не може ли да си купим моторна косачка?
— Доста са скъпи — възпротиви се той почти несъзнателно.
— Това няма голямо значение вече, нали? А ще ни върши добра работа, лятото приближава. Зная, че поляната ни не е чак толкова голяма за косене, но е ужасно пипкава работа с ръчната косачка. А и ти може пак да заминеш на плаване. Ако имаме една малка моторна косачка, с която да мога сама да работя… Или пък електрическа. Дорис Хейнс има електрическа и никак не е трудно да се работи с нея.
— Тя на два пъти преряза изолирания шнур и двата пъти едва не се уби.
— Не е задължително да се случва, ако човек е внимателен. Смятам, че би било чудесно да имаме такова нещо.
Мери очевидно живееше в света на сънищата или пък не искаше да приеме реалността — Питър не знаеше кое от двете. Във всеки случай той я обичаше такава. Може би никога нямаше да използва косачката, но затова пък какво удоволствие щеше да й достави просто да я имат.
— Ще видя дали мога да намеря следващия път, като отивам в града. Знам, че има купища моторни косачки, но за електрически — не съм много сигурен. — Той помисли малко. — Страхувам се, че електрическите може да са се свършили. Сигурно са ги изкупили, когато нямаше никакъв бензин.
— Някоя малка моторна косачка ще свърши работа, Питър. Искам да кажа, че ти ще ми покажеш как да я пускам.
— Те наистина не са много сложни.
— Още нещо ни трябва — градинска пейка. Нали ги знаеш, от ония, дето можеш да ги оставиш навън цяла зима и да сядаш понякога в хубав ден. Представяш ли си колко хубаво би било, ако имаме градинска пейка в оня закътан ъгъл, точно до вечнозеленото дърво. Ще я използваме често следващото лято. А и през цялата година.
Той кимна.
— Не е лоша идея. — Никога нямаше да я използват, но това нямаше значение. Щеше да има трудности с транспорта. Единственият начин да пренесе градинска скамейка с „Морис Майнър“ беше да я сложи на покрива, но така можеше да се надраска боята, освен ако не сложи подложка. — Първо ще купим моторната косачка, а после ще видим как сме с парите.
На следващия ден той я закара в Мелбърн да потърсят моторна косачка. Взеха и Дженифър и я сложиха на задната седалка в пътното кошче. Бяха изминали няколко седмици, откакто Мери не беше ходила в града, и гледката я разтревожи.
— Питър — каза тя, — какво става? Толкова е мръсно и мирише противно.
— Сигурно уличните чистачи са спрели работа.
— Но защо? Защо не работят? Стачка ли има, или нещо друго?
— Просто всичко замира. В края на краищата и аз не работя.
— Това е различно — каза Мери. — Ти си във флотата. — Той се засмя. — Не, исках да кажа, че ти си в морето месеци наред и после ти дават отпуска. При уличните чистачи не е така. Те работят през цялото време. Или поне би трябвало.
Питър реши да не й разяснява повече и те продължиха към големия магазин за кухненски и железарски стоки. В него имаше само няколко купувачи и много малко продавачи. Оставиха бебето в колата и отидоха до щанда за градинарски инструменти. Известно време се оглеждаха за продавач.
— Моторни косачки ли? — каза им той. — Ще ги видите в следващата зала, през онзи свод. Огледайте дали има каквото търсите.
Избраха една малка, дванадесетинчова косачка. Питър погледна етикета с цената, вдигна косачката и отиде да търси продавача.
— Ще взема тази — каза той.
— Добре — каза мъжът. — Хубава малка косачка. — Той се ухили язвително. — Цял живот ще изкарате с нея.
— Четиридесет и седем лири — каза Питър. — Може ли да платя с чек?