— Не е ли прекрасно, че всички вие, въдичарите, сте отново тук? Не можете да си представите какво беше през последните две години — никой не идваше, освен на екскурзии с товарни коне. Но затова пък сега е като през доброто старо време. Носите ли си хавлии? Е, добре, ще видя дали ще мога да ви намеря някоя. Толкова много посетители имаме. — Тя хукна — не я сдържаше на едно място от радост.
Американецът се загледа след нея.
— Е — каза той, — поне за нея е настъпило хубаво време. Хайде, мила, ще те почерпя.
Отидоха в претъпканото барче с изкорубен дъсчен таван, с буйно пламтящи пънове в камината, с няколко хромирани столове и маси.
— Какво да ти донеса, мила?
— Бренди — надвика Мойра глъчката. — Тая вечер тук можем да правим само едно нещо, Дуайт.
Дуайт се ухили и си проби път през тълпата към бара. След няколко минути се промъкна обратно с бренди и уиски. Огледаха се за столове и намериха една маса, където двама сериозни мъже по ризи подреждаха рибарските си принадлежности. Те вдигнаха поглед и кимнаха към Дуайт и Мойра, които седнаха при тях.
— За закуска — риба — каза единият.
— Рано ли ще ставате? — попита Дуайт.
Другият му хвърли бърз поглед.
— Късно ще си легнем. Сезонът се открива в полунощ.
Дуайт се заинтересува.
— Тогава ли ще излезете?
— Стига да не вали сняг. Най-подходящото време за риболов. — Той повдигна една огромна бяла муха, вързана на малка кукичка. — Ето какво използвам. На това най-много кълват. Сложи една-две тежести да потъне сигурно и после хвърляй колкото се може по-надалече. Няма празно.
— А на мен ми се е случвало да не кълве на муха — каза приятелят му. — Аз обичам с жабка. Отиваш покрай някой вир, който познаваш, към два часа сутринта с жабката и промушваш през кожата на гърба и кукичка, мяташ и я оставяш да поплува… Така правя аз. Вие ще излизате ли довечера?
Дуайт хвърли поглед към момичето и се усмихна.
— Струва ми се, че няма — каза той. — Обичаме да ловим риба денем, не сме от вашата категория. Не улавяме много.
Другият кимна.
— И аз бях такъв. Гледаш си птичките, реката и слънцето по вълничките, не те е грижа колко ще наловиш. Някога така правех. Но после се увлякох по нощния риболов, а той наистина си струва. В един вир надолу, точно под завоя има една проклета риба — огромно чудовище, което се опитвам да уловя от две години насам. По-миналата година я хванах на жабка, но издърпа почти цялото ми влакно, а после го скъса. Миналата година пак я хванах с ларва на мраволъв, късно вечерта, и пак скъса конеца — чисто нов, найлонов конец. Дванадесет фунта е най-малко. Този път ще я хвана, даже ако трябва да стоя буден всяка нощ до края.
Американецът се облегна, за да поговори с Мойра.
— Искаш ли да излезем в два часа сутринта?
Тя се засмя.
— Предпочитам да си легна. Ти иди, ако искаш.
Той поклати глава.
— Не съм от тоя тип рибари.
— Сигурно си от пиещия тип. Ще хвърля ези-тура, за да видим кой ще иде да се пребори за следващото бренди.
— Аз ще донеса — каза той.
Мойра поклати глава.
— По-добре остани да научиш как се лови риба. Аз ще ида.
Тя с усилие си проби път през тълпата до бара, като носеше празните чаши, и след малко се върна на масата край камината. Дуайт стана да я посрещне и като се надигаше, спортното му сако се разтвори. Тя му подаде чашата и каза с упрек:
— Паднало ти е копче от пуловера!
Той погледна надолу.
— Зная. Падна по пътя насам.
— У теб ли е копчето?
— Да. Намерих го на пода в колата.
— Най-добре е да ми го дадеш заедно с пуловера довечера, за да го зашия.
— Няма нужда.
— Разбира се, че има. — Тя се усмихна нежно. — Не мога да те върна на Шеърън в такъв вид.
— За нея няма да има значение, мила…
— Да, но за мене има. Дай ми го довечера и ще ти го върна сутринта.
Той й го донесе пред вратата на стаята към единадесет часа през нощта. По-голямата част от вечерта бяха прекарали в пушене и пиене, сред навалицата, в нетърпеливо очакване на риболова следващия ден, като обсъждаха къде да отидат за риба — на езерото или по потоците. Бяха решили да опитат на река Джеймисън, тъй като нямаха лодка. Момичето взе от него дрехата и каза: