— Благодаря ти, че ме доведе тук, Дуайт. Беше прекрасна вечер и утре денят ще бъде чудесен.
Той стоеше неуверен.
— Наистина ли е така, мила? Няма да се обидиш?
Тя се засмя.
— Няма да се обидя, Дуайт. Зная, че си женен мъж. Лягай си. Ще ти го донеса сутринта.
— Добре. — Той се обърна и се заслуша в шума и откъслечните песни, все още идващи откъм бара. — Хората наистина се забавляват. Все още не мога да приема, че тези почивни дни никога повече няма да се повторят.
— Може и да се повторят — каза тя. — В някое друго измерение… Както и да е, утре ще се забавляваме и ще хванем много риба. Казват, че денят ще бъде хубав.
Той се засмя.
— Мислиш ли, че на онова друго измерение вали понякога?
— Не зная. Скоро ще научим.
— Сигурно, за да има вода в реките — продължи той замислено. — Иначе няма да има риболов… — Обърна се. — Лека нощ, Мойра. Надявам се да изкараме хубаво утре.
Тя затвори вратата и постоя няколко минути така, притиснала пуловера към гърдите си. Дуайт си беше такъв — женен мъж, чието сърце е в Кънектикът, при жена му и децата; то нямаше никога да бъде с нея. Ако имаше повече време, нещата може би щяха да се променят, но й трябваха години. Пет години най-малко, мислеше си тя, докато спомените за Шеърън, за малкия Дуайт и за Хелън започнат да избледняват. Тогава той би се обърнал към нея, тя би могла да му създаде ново семейство и да го направи отново щастлив. Но никой не й даваше пет години, по-скоро щяха да бъдат пет дни. Една сълза се търкулна надолу покрай носа й и тя я избърса ядно — самосъжалението беше глупаво нещо, а може би беше от брендито? Светлината от петнадесетватовата крушка, закачена високо горе на тавана в малката стая, беше прекалено мъждива за зашиване на копче. Мойра си смъкна дрехите, облече пижамата и легна с пуловера до възглавницата. Накрая заспа.
На другия ден след закуска отидоха да ловят риба по Джеймисън, недалеч от хотела. Реката беше пълноводна и помътняла. Мойра пускаше мухите си съвсем любителски в бързея и нищо не направи, но затова пък Дуайт улови една двуфунтова пъстърва със спининга още предобед и момичето му помогна да я извадят с кепчето. Мойра настояваше той да продължи да лови, но след като бе опитал въдицата и риболовните принадлежности, той повече държеше да й помогне, за да улови и тя нещо. Около пладне един от рибарите, с които бяха седели в бара, се приближи по брега, като оглеждаше реката, без да лови риба. Той поспря да поговори с тях.
— Хубава риба — каза той за улова на Дуайт. — С муха ли я хванахте?
Американецът поклати глава.
— Със спининга. Сега опитваме с мухи. Имаше ли полза от излизането ви снощи?
— Улових пет — каза мъжът. — Най-голямата — около шест фунта. Към три часа ми се приспа и си легнах. Току-що ставам. Няма да успеете с муха, поне не в тази вода. — Той извади една пластмасова кутия и поразрови в нея с показалеца си. — Вижте, опитайте с това.
Той им подаде мъничка блесна, никелирана метална пластинка колкото шестпенсова монета, с прикрепена кукичка.
— Опитайте във вира, от който започва бързеят. В такъв ден ще кълват на това.
Благодариха му и Дуайт върза блесната на въдицата. В началото Мойра не можа да я хвърли достатъчно далеч — струваше й се, че на въдицата е увиснал цял тон олово — блесната цопваше във водата пред краката й. Скоро схвана как се прави и успя да я пусне в бързея, до самия вир. На петото или шестото хвърляне влакното внезапно се опъна, прътът се огъна и макарата прозвънна от развиването на конеца.
— Дуайт, май улових нещо — възкликна Мойра.
— Разбира се, че си уловила — каза той. — Дръж нагоре въдицата, мила. Измести се малко насам. — Рибата подскочи стремително над водата. — Хубава риба. Опъвай влакното, но й позволи да плува, ако усетиш, че се дърпа. Само спокойно и няма да я изпуснеш.
След пет минути тя докара изнемощялата риба до брега и Дуайт я улови в кепчето. Удари я в един камък, за да я убие, а после се полюбуваха на улова.
— Фунт и половина — каза Дуайт. — Дори може би малко повече. — Той внимателно измъкна блесната от устата на рибата. — А сега хвани още една.
— Не е толкова голяма колкото твоята — каза Мойра, макар че щеше да се пръсне от гордост.