— Смешна картинка за един вертеп — смръщено рече той.
— Тук я заварих — каза Кейт. Очевидно увертюрата бе свършила.
Шерифът се изпъна, раздалечи пръсти и се хвана за страничните облегалки. Дори бутовете му се поприбраха.
— Оставила сте две дечица — рече той. — Момченца. Успокойте се. Не се и опитвам да ви накарам да се връщате. Дори мисля да направя така, че да не се връщате. Мисля, че ви познавам. Бих могъл да ви предам по етапен ред до границата на околията, там ще ви поеме тамошният шериф и така нататък, докато цопнете в Атлантическия океан. Но не искам да постъпвам така. Пет пари не давам как живеете, стига само да не ми създавате неприятности. Уличницата си остава уличница.
— Какво искате? — с равен глас попита Кейт.
— Виж, това е друга работа — каза шерифът. — Ето какво искам. Забелязвам, променила сте си името. Искам да запазите новото. Надявам се, измислила сте вече някое родно място — добре, нека да ви бъде родно място. А що се отнася до вашите мотиви, ако евентуално пийнете повечко, дръжте си мотивите поне на две хиляди мили от Кинг Сити. — Тя се усмихваше, при това непресторено. Почваше да вярва на този човек, допадна й. — Сетих се за още нещо. Познавате ли много хора в Кинг Сити?
— Не.
— Чух за куката за плетене — небрежно подхвърли той. — Не е чудно някой ваш познат да намине насам. Това ли е естественият цвят на косата ви?
— Да.
— Боядисайте я за известно време черна. Повечето хора по този начин стават неузнаваеми.
— А това? — Тя нежно докосна с пръст белега си.
— Ами… това е… как се казваше? По дяволите, как се казваше? Тази сутрин ми беше на езика.
— Съвпадение ли?
— Именно, съвпадение! — Очевидно бе приключил. Извади тютюн и хартийка и сви цигара, неугледна и на буци. Отчупи клечка серен кибрит, драсна и я подържа, додето отровният син пламък премине в жълт. Цигарата му се запали накриво.
— Няма ли да ме заплашите? — обади се Кейт. — Искам да кажа, какво ще направите, ако аз…
— Няма. Стигне ли се дотам, вярвам, че ще измисля нещо достатъчно заядливо. Каквато и да сте, каквото и да вършите, каквото и да приказвате, не искам да причинявате зло на мистър Траск и на момчетата. Представете си, че сте мъртва и сега сте някоя съвсем друга, и ще я караме чудесно. — Изправи се, отиде до вратата и се обърна. — Имам син, тази година навършва двайсет. Едро, приятно на вид момче със счупен нос. Всички го обичат. Не желая да стъпва тук. Ще кажа и на Фей. Да върви при Джени. Появи ли се, кажете му да отиде при Джени. — И затвори вратата зад гърба си.
Кейт си погледна пръстите и се усмихна.
4
Фей се изви в стола, за да достигне късчето прегорял орехов фондан. И като заговори, устата й беше пълна със сладкиш. Кейт се разтревожи, че тя може би чете мисли, защото Фей каза:
— Все така не ми харесва. Казах ти го тогава, казвам ти и сега. С руса коса те харесвах повече. Не разбирам какво ти хрумна да я боядисваш. И без това имаш светла кожа.
С ноктите на палеца и показалеца Кейт хвана един-единствен косъм от главата си и нежно го изтегли. Прекалено умна бе тя. Изрече най-добрата от всички лъжи — истината.
— Не исках да ти казвам. Беше ме страх, че някой може да ме познае и с това да нараня нечии чувства.
Фей се надигна от стола, пристъпи до Кейт и я целуна.
— Какво добро дете си ти! Какво мислещо съкровище!
— Да пием чай — предложи Кейт. — Ще ида да донеса.
— Излезе от стаята и във вестибюла, упътила се към кухнята, избърса с върховете на пръстите си следата от целувката.
Като се настани отново на стола, Фей си избра парче фондан, от което се подаваше цял орех. Сложи го в устата си, но захапа късче орехова черупка. Криво и остро, то попадна в кухия й зъб и се забоде право в нерва. Пред очите й заигра синьо болезнено сияние. Челото й се изпоти. И когато Кейт се върна, носейки подноса с чайника и чашите, Фей човъркаше със закривен пръст в устата си, стенеща от изтезанието.
— Какво има? — извика Кейт.
— Зъбът! Черупка!
— Я да видя! Отвори си устата и ми покажи! — Кейт надникна в отворената уста, сетне се пресегна към резбованата масичка и купата за орехи и взе иглата за чистене на ядки. За част от секундата изтръгна черупката и я поднесе на дланта си.
— Ето!
Болката в нерва прекрати своя писък и агонията спадна в тъпа треска.
— Толкова ли е мъничка? А ми се стори като къща! Виж какво, скъпа — рече Фей, — отвори второто чекмедже, там са ми лекарствата. Дай камфора и малко памук. Ще ми помогнеш ли да го натъпчеш в зъба?