— Каква изненада?
— Е, не обаждам. Тайна! Като минаваш през кухнята, помоли готвача да ми се обади.
— Изненадата да не е с торта?
— Не ме питай сега, скъпа. Нали е сюрприз!
Кейт я целуна.
— Колко си безценна, майко!
Като затвори вратата й, Кейт се спря за миг във вестибюла. Погали с пръсти малката си заострена брадичка, очите й бяха спокойни, сетне изтегна ръце над главата и се протегна с щедра прозявка, бавно прокарвайки длани по тялото си от подножието на гърдите до бедрата. Краищата на устните й леко се повдигнаха и тя се отправи към кухнята.
2
Малцината редовни посетители дойдоха и си отидоха, а двама търговски пътници, следвайки маршрутите си, попитаха за Дърварите, но от тях нямаше и следа. Момичетата седяха в приемната и се прозяваха в очакване до два след полунощ.
Нещастен случай бе задържал Дърварите. Току насред заключителната фаза на събранието им, малко преди вечеря, Кларънс Монтийт получил инфаркт. Сложили го на килима да легне и докато се появи лекарят, мокрели челото му. Никому и през ум не минало да седне да вечеря с понички. След като доктор Уайлд пристигнал и прегледал Кларънс, Дърварите направили носилка от дръжките на две знамена, проврени през ръкавите на две палта. По пътя за дома му Кларънс починал и се наложило наново да подирят доктор Уайлд. По това време те вече кроели как ще направят погребението, написали некролог за „Салинас Джърнъл“ и на никого не му било до публичен дом.
На другия ден, след като разбраха какво се е случило, момичетата до една си спомниха какво бе рекла Етел в два без десет.
— Боже мой! — бе рекла Етел. — Никога тук не е било толкоз тихо. Никаква музика, а на Кейт сякаш са й отрязали езика. Все едно, че сме насядали на умряло.
После Етел не можеше да се начуди, че го е казала — като че е познала. Грейс добави:
— Интересно, кой пък можа да отреже на Кейт езика! Не ти ли е добре? Кейт! Попитах не ти ли е добре.
— О! — трепна Кейт. — Бях се замислила за нещо.
— Хубаво, само че на мен ми се спи — рече Грейс. — Хайде да затваряме! Да питаме Фей може ли да затворим. Тази вечер и китаец няма да се появи. Отивам да питам Фей.
Гласът на Кейт я сряза:
— Остави Фей на мира! Не е добре. Ще затворим в два.
— Тоя часовник — каза Етел — май не е верен. Какво й е на Фей?
— Може би за това се бях и замислила — отвърна Кейт. — Фей не е добре, до смърт съм обезпокоена. Ако можеше да се овладее, не би го показала.
— Мислех, че нищо й няма — рече Грейс. Етел отново улучи право в целта:
— Абе и на мен нещо не ми харесва. Подпухнала е, забелязах.
— Слушайте, момичета — съвсем тихо поде Кейт, — само да не се издадете, че съм ви казала! Не й се щеше да ви тревожи. Каква мила жена е тя!
— Това е най-хубавият дом, в който някога съм си вдигала краката — рече Грейс.
— Гледай само да не те чуе какви приказки приказваш! — предупреди я Алис.
— Топки! — каза Грейс. — Тя си знае всички приказки.
— Но не обича да ги чува, особено от нас.
— Искам да ви разкажа какво стана — търпеливо почна Кейт. — Късно днес следобед пихме заедно чай и тя припадна, направо умря. Как искам да отиде да се прегледа!
— Забелязах, че нещо е подпухнала и е леко зачервена — повтори Етел. — Тоя часовник не е верен, но не помня оставаше или избързваше.
— Хайде, лягайте си, момичета — рече Кейт. — Аз ще заключа.
И когато всички се прибраха, Кейт се затвори в стаята си и облече новата рокля от имприме, с която приличаше на момиченце. Изчетка си косите и ги сплете в тлъста конска плитка, на която привърза малка бяла фльонга. Страните си напарфюмира с Флоридска вода. За миг се поколеба, сетне измъкна от горното чекмедже на тоалетната си масичка златно часовниче, окачено на карфица с формата на водна лилия, загъна го в една от своите носни кърпички от фина батиста и излезе. Вестибюлът бе непрогледно тъмен, но под вратата на Фей се прокрадваше светла черта. Кейт почука съвсем леко.
— Кой е? — обади се Фей.
— Аз съм, Кейт.
— Не влизай още! Почакай малко. Ще ти кажа кога. — Кейт дочу шумолене и някакво дращене, след което Фей отново се обади: — Готово, влизай!
Стаята бе украсена. В ъглите на бамбукови пръчки висяха японски фенери със свещи, а гирляндите от червена разтегателна хартия, провесени от средата на тавана до ъглите, придаваха на стаята вид на шатра. На масата, заобиколена от свещници, се мъдреше голяма бяла торта, до нея кутия шоколадени бонбони и кофичка, от която, сред натрошен лед, стърчеше голяма бутилка шампанско. Фей бе облякла най-хубавата от дантелените си рокли, а очите й светеха от възбуда.