— Никога не съм го пила много. Не ми понася.
— Глупости! Я налей! — Кейт се вдигна от пода и напълни чашите. — Изпий го сега — каза Фей. — От тебе ще гледам. Нали няма да позволиш на една стара жена да се излага сама?
— Ти не си стара жена, майко.
— Не приказвай, пий! Няма да близна, докато не си изпразниш чашата. — И вдигна чаша, изчаквайки Кейт да пресуши своята, сетне я гаврътна. — Чудно, чудно! Напълни ги пак! Хайде, скъпа, гълтай! След две-три чаши лошавините изчезват. — Организмът на Кейт се противеше на шампанското, спомни си нещо и се уплаши. — Да видя дъното, дете — каза Фей. — Ето на! Виждаш ли колко е хубаво? Налей отново.
След втората чаша преображението у Кейт настъпи почти незабавно. Опасенията й се изпариха, изчезна изобщо всякакъв страх. Тъкмо от това се бе страхувала, а сега бе вече много късно. Виното проправи пролуки през всичките грижливо изградени прегради, защитни позиции и илюзии, но сега вече й беше все едно. Нещата, които бе изучила как да прикрива и направлява, излязоха наяве. Гласът й стана студен, устните й се присвиха. Раздалечените й очи станаха като цепки, наблюдателни и пълни с подигравка.
— Сега ти ще пиеш, майко, пък аз ще те гледам — каза тя. — Дай да ти налея! Обзалагам се, че не можеш да изпиеш две чаши, без да спираш.
— Не се обзалагай с мен, Кейт. Ще изгубиш. Шест мога да изпия, без да си взимам дъх.
— Да видя!
— Ами ако мога, ти ще ме последваш ли?
— Разбира се.
Състезанието започна, върху масата се образува локва вино, шишето взе да се изпразва.
— Като бях момиче — закиска се Фей, — ах, какви истории мога да ти разкажа! Няма да повярваш.
— И аз — отвърна Кейт — мога да разказвам неща, на които никой не може да повярва.
— Ти? Не ставай глупава! Та ти си дете!
— Такова дете — засмя се Кейт — още не си виждала. Дете, и то какво дете! — В смеха й се прокрадна тънък пронизителен писък. Той прониза виното и накара Фей да млъкне. Тя спря погледа си на Кейт.
— Необикновена ми изглеждаш — каза тя. — Може да е от светлината. Но изглеждаш друга.
— Друга съм.
— Наричай ме „майко“, скъпа.
— Майко… скъпа!
— Кейт, какъв хубав живот ще заживеем!
— Сто на сто. Ти дори не знаеш. Нищо не знаеш.
— Винаги ми се е щяло да отида в Европа. Вземаме кораба и се връщаме с прекрасни тоалети от Париж.
— Може и да стане, но не сега.
— Защо не, Кейт? Имам достатъчно пари.
— Ще имаме още повече.
— Защо да не заминем сега? — умолително попита Фей.
— Можем да продадем това заведение. С клиентелата, която сме завъдили, можем навярно да му вземем едно десет хиляди.
— Не!
— Какво значи това „не“? Заведението е мое, мога да го продам.
— А забрави ли, че съм ти дъщеря?
— Не ми харесва тонът ти, Кейт. Какво става с тебе? Има ли още вино?
— Разбира се, ето ти още малко, виж го в шишето. Хайде, изпий го направо от бутилката. Браво, майко, разля си го по шията! Нека ти влезе под корсета, майко, по тлъстото шкембе!
— Кейт! — проплака Фей. — Не ставай лоша! Толкова ни беше хубаво! Какво искаш сега, всичко да развалиш?
Кейт изтръгна бутилката от ръката й.
— Дай това тука! — Отпуши я, пресуши я и я захвърли на пода. Чертите й се бяха изострили, очите й блестяха. Разтворени, устните на малките й уста показваха малките остри зъби; кучешките стърчаха по-дълги и по-остри. Засмя се сдържано.
— Майко, мила майко, сега ще ти покажа как се върти публичен дом. Ще ги научим тия безцветни плужеци, дето идват тук да си хвърлят отвратителното семе само за един долар! Удоволствия ще им предложим, майко скъпа!
— Кейт — сряза я Фей, — ти си пияна. Не разбирам какво говориш.
— Не разбираш, скъпа майко? Искаш ли да ти обясня?
— Искам да си мила. Да бъдеш, каквато си беше.
— Да, но е много късно. Аз не исках да пия. Но ти ме принуди, ти, гаден и тлъст червей! Нали съм твоята мила и сладка дъщеря, забрави ли? Да, помня колко се изненада, като разбра, че съм имала редовни клиенти. Да не мислиш, че ще се откажа от тях? Да не мислиш, че ми дават по един жалък и соникакъв долар? Не-е-е, десет ми дават и цената непрекъснато се качва! Не могат при никого да отидат. Никой друг няма да ги обслужи като мене.
Фей се разплака като дете.
— Кейт — рече тя, — не говори така! Ти не си такава. Не си такава!
— Мила майко, моя сладка дебела майко, свали панталоните на който и да е от моите редовни клиенти! И виж полумесеците по слабините им, много са красиви. И ситните прорезчета, които дълго кървят. О, скъпа майко, аз притежавам най-сладкия комплект от бръснарски ножчета, подредени като полумесец, и са остри, ах, колко са остри!
Фей понечи да стане от стола, но Кейт я блъсна обратно.