— И знаеш ли, мила ми майко, това ще се въведе в цялото ни заведение. Цената: двайсет долара. И ще караме тия незаконородени типове да се къпят. А кръвта им ще избърсваме с бели копринени кърпички. Да, майко мила, кръвта от нашите възлести камшичета! — Фей почна дрезгаво да вие. Кейт тозчас затули устата й с шепа. — Не вдигай шум! Бъди добричка. Можеш да олигавиш цялата ръка на дъщеря си, но шум да няма! — Сякаш да се увери, тя дръпна ръка от устата на Фей и я обърса в полите й.
— Искам да напуснеш дома! — изшептя Фей. — Да се махаш! Моят дом е свестен, без такива гадости. Да се махаш!
— Не мога да си отида, майко. Горката ми, не мога да те оставя. — Гласът й стана леден. — А сега ми се доповръща от тебе. Повръща ми се. — Взе чаша от масата, приближи тоалетката и до половината й наля от камфоровия опиат. — Вземи, майко, изпий го. Добре ще ти дойде.
— Не го искам.
— Нали си добричка? Изпий го. — И вежливо й го наля в устата. — Още една глътка остана, само една и край.
Известно време Фей смътно мънка, след това се отпусна на стола и тежко захъркала, заспа.
3
В потайните места на съзнанието й бе почнал да се насъбира ужас, а след ужаса дойде и паниката. Кейт си спомни миналия случай и я обзе желанието да повърне. Стисна си ръцете и паниката й се засили. Запали от лампата свещ и с несигурна стъпка прекоси тъмния вестибюл към кухнята. В една чаша насипа горчица на прах, разбърка я с вода на каша и я изпи. Докато кашата се движеше пареща по пътя си, Кейт се хвана за ръба на умивалника. Повдигна й се няколко пъти и повърна. Накрая, немощна и с разтуптяно сърце, успя да се пребори с виното и умът й се избистри.
Прехвърли цялата вечер в мислите си, като паметта й се връщаше, подобно на душещо животно, върху всяка отделна сцена. Наплиска си лицето, изми умивалника и прибра горчицата на рафта. След това се върна в стаята на Фей.
Наближаваше утро, осветяващо гърба на връх Фримант, който сега се рисуваше черен на небесния фон. Фей все така хъркаше на стола си. Кейт я понаблюдава известно време и след това й оправи леглото. Повлече, изпъна и вдигна брутната водоизместимост на спящата жена. Положила я вече на леглото, тя я съблече, изми й лицето и прибра дрехите.
Денят бързо напредваше. Кейт седеше до леглото и наблюдаваше отпуснатото лице с отворена уста, мърдащо устни навън и навътре. По едно време Фей неспокойно се раздвижи, пресъхнали, устните й изломотиха някакви неразбираеми слова, но една въздишка отново я унесе в дрямка. Кейт внимателно се заоглежда. Издърпа горното чекмедже на тоалетната масичка и разгледа стъклениците, съставляващи аптечката на публичния дом: камфоров опий, болкоуспокояващо, балсама на Лидия Пинкам, железен тоник за усилване, мехлема на Хол, английска сол, рициново масло, амоняк. Взе шишенцето амоняк, навлажни една носна кърпа и от прилично разстояние я поднесе над устата и носа на Фей. Задушаващи и разтърсващи, изпаренията накараха Фей да прохърква и мъчително да се заизмъква от черната си паяжина. Очите й широко се отвориха от ужас.
— Няма нищо, майко — рече Кейт. — Няма нищо. Просто сънуваш кошмари, имала си лош сън.
— Да, сън — издума Фей, сънят отново я надви, отпусна се пак назад и захърка, но амонякът вече я бе докарал почти до пълно съзнание и сега тя бе по-неспокойна. Кейт върна шишенцето в чекмеджето. После оправи масата, попи разляното вино и отнесе чашите в кухнята.
Пропълзяла през процепите на щорите, зората изпълни къщата с виделина. Готвачът се размърда в своята пристройка зад кухнята, заопипва да си намери дрехите и нахлузи тежките си кундури.
Кейт се движеше безшумно. Изпи две чаши вода, а третата върна в стаята на Фей и затвори вратата. След това подигна десния клепач на Фей — окото се обърна търсещо към нея, не беше се обърнало нагоре. Кейт действаше бавно и прецизно. Пое кърпичката и я помириса. Амонякът бе изветрял, но миризмата му все още бе остра. Просна кърпата върху лицето на Фей и когато Фей се заогъва и завъртя, почти да се събуди, дръпна я и остави Фей наново да потъне в сън. Три пъти извърши това. Като прибра кърпата, взе от мраморната плоча на тоалетката една кука от слонова кост, отметна завивката и почна да натиска тъпия й край по висящите гърди на Фей с постоянно нарастваща сила, докато спящата заскимтя и се загърчи. Сетне Кейт направи същото по всички по-чувствителни места на тялото й — под мишницата, в слабините, по ушите, по клитора, но всеки път дръпваше куката, преди Фей да се е разсънила напълно.
Сега Фей изплува почти до повърхността на съня. Заскимтя, замята се, засмърка. Кейт я погали по челото, прокара меко пръсти по вътрешната страна на ръката й и тихо заговори: