— Мила… мила! Ти сънуваш ужасен сън. Събуди се, майко, събуди се от този кошмар!
Дишането на Фей се нормализираше. Издаде огромна въздишка, обърна се на една страна и се унесе, замъркала блажено. Кейт се надигна от леглото, а в главата й някакъв талаз завъртя света. Задържа се, доближи вратата и се ослуша, измъкна се и предпазливо се прибра в стаята си. Бързо се съблече, надяна си нощницата, наметна халата и обу чехлите. Среса коси, вдигна ги на кок и ги покри с нощна шапчица, напои лицето си с Флоридска вода и нечуто се върна в стаята на Фей. Тя спеше все така мирно на едната си страна. Кейт отвори вратата към вестибюла, донесе чашата студена вода и капна в ухото на Фей.
Фей се разпищя. Етел показа уплашено лице от стаята си и видя Кейт по халат и чехли до вратата на Фей. Готвачът се бе озовал зад Кейт и протягаше ръка да я спре.
— Не влизайте, мис Кейт. Де да знаете какво има.
— Глупости, с Фей става нещо! — Кейт се втурна в стаята и изтича към леглото й. В погледа на Фей се четеше нещо диво, тя плачеше и стенеше. — Какво има? Кажи какво има, скъпа? — Готвачът стърчеше насред стаята, от вратата надничаха три още неразсънени момичета. — Кажи какво ти е? — извика Кейт.
— О, мила… сънища, ах, какви сънища! Не мога повече!
Кейт се извърна към вратата.
— Имала е кошмари. Ще се оправи. Лягайте си. Ще остана за малко при нея. Алекс, донеси една каничка чай! — Неуморна беше Кейт. Това забелязаха и останалите момичета. Слагаше мокри кърпи върху многострадалното чело на Фей, държеше й чашата чай, подкрепяше раменете й. Галеше я като дете, но ужасеният израз така и не напускаше очите на Фей. В десет часа Алекс донесе кутия бира и без дума да обели, сложи я върху тоалетката. Кейт наля и поднесе чашата до устните на Фей.
— Ще ти помогне, милата ми. Изпий я.
— Да не видя нито капка!
— Вятър и мъгла! Изпий я като лекарство. Нали си добро момиче? Хайде сега, легни и гледай да заспиш.
— Страх ме е да спя.
— Страшни ли ти бяха сънищата?
— Ужасни! Жестоки!
— Разкажи ми ги, майко. Може да ти олекне.
Фей се сви.
— Никому няма да ги разкажа! Как можаха да ми се присънят! Все едно че не съм ги сънувала аз.
— Горката ми майчица! Колко те обичам — рече Кейт. — А сега да заспиш! Аз ще те пазя от сънища.
Фей постепенно клюмна и заспа. Кейт седеше до леглото и я изучаваше.
Глава 21
1
Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, привързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извънредно малко са ония, които са разбрали това.
Това, че Кейт винаги имаше успех, се дължеше или на факта, че е осъзнала тази истина, или пък се е родила с това съзнание. Кейт никога не избързваше. Появеше ли се преграда, изчакваше я да се вдигне и тогава продължаваше нататък. Беше способна напълно да се разтоварва между минутите на действие. Бе също така привърженица на един похват, лежащ в основата на резултатната борба — да оставиш противника сам да свърши тежката работа, водеща го до поражение, или така да направляваш силите му, че да ги превърнеш в негова слабост.
Кейт не бързаше. Светкавично обмислила целта си, тя незабавно я изхвърли от главата си. Захвана се за работата методично: издигаше укрепление и го нападаше — покажеше ли то и най-малката слабост, сриваше го и атакуваше наново. Осъществяваше това или късно нощем, или когато е съвършено сама, поради което в поведението й не се забелязваше никаква промяна, нито пък загриженост. Градиво за укрепленията й бяха отделните личности, всевъзможни материали, познанието и времето. До първите стигаше накрая — заемаше се най-напред със събирането на знания и данни, като едновременно обаче поставяше в ход редица незабележими пружини и махала, оставени сами да набират инерция.
За завещанието пръв съобщи готвачът. Трябва да е бил той. Така или иначе, и той смяташе така. Кейт го чу от Етел, след това го спипа в кухнята, където месеше хляб с обрашнени до лактите огромни космати ръце и побелели от маята длани.
— Смяташ, че е много хубаво да се хвалиш, дето са те взели за свидетел, а? — меко почна тя. — Според теб какво ще си помисли мис Фей?
Той се смути.
— Но аз не…
— Какво не? Не си казал или не си се сетил, че някому ще навредиш?