Изкачи се по стълбите и пъхна износения си ключ в бравата на кабинета си. Ключът не се завъртя. Остави си чантата на пода и опита със сила. Ключът пак отказа да се превърти. Сграби дръжката, дръпна навън и зачовърка с ключа. Вратата се отвори от вътрешната страна и пред него на прага застана Кейт.
— Ах, добро утро. Бравата заяде. Вие как влязохте?
— Не беше заключено. Беше рано и влязох да почакам.
— Не е било заключено? — Той обърна ключа в обратната посока и наистина езикът веднага се показа. — Значи остарявам — каза той, — взел съм да забравям. — И въздъхна. — Да ме пита човек защо ли изобщо заключвам? Бравата може да се отвори и с парче тел. А и кой ли ще поиска да влезе? — Изглежда, я виждаше за първи път. — До единайсет не приемам.
— Имах нужда от още хапчета, а не мога да дойда по-късно — оправда се Кейт.
— Хапчета ли? Ах, да. Вие сте от момичетата на Фей.
— Именно.
— И по-добре ли сте?
— Да, хаповете много ми помогнаха.
— Абе то от тях вреда няма — рече той. — И вратата за диспансера ли бях оставил отключена?
— Какво е това диспансер?
— Ей там, онази врата?
— Сигурно и нея.
— Остарявам. Как е Фей?
— Какво да ви кажа, тревожи ме. Преди известно време й беше много лошо. Имаше спазми и нещо май не беше с всичкия си.
— По-рано страдаше от стомах — каза доктор Уайлд. — Така не може да се живее, да се храниш по всяко време и да си здрав. Поне аз не мога. Казваме му стомашни смущения. А то идва от преяждане и от недоспиване нощем. А сега хаповете. Помните ли какви бяха на цвят?
— Три вида: жълти, червени и зелени.
— О, да. Спомням си.
Докато насилваше хапчетата в кръглата картонена кутийка, Кейт застана на вратата.
— Колко много лекарства!
— Да — съгласи се доктор Уайлд, — и колкото по-остарявам, толкова по-малко използвам. Някои съм доставил още като почвах работа. Но никога не съм ги прилагал. Запасите на всеки новак… Имах намерение да експериментирам с алхимия.
— С какво?
— Нищо, нищо. Ето, вземете. И кажете на Фей повечко да спи и да яде зеленчуци. Цяла нощ не съм мигнал. Няма да ви изпращам… — Като тръгна към манипулационната, нозете му се олюляха.
Кейт погледна подире му, сетне плъзна очи по лавиците с буркани и стъкленици. Затвори вратата на диспансера и се огледа в кабинета. Една от книгите в библиотечката бе малко излязла напред. Бутна я навътре и тя се изравни със своите побратими. След това си взе голямата ръчна чанта от коженото канапе и се махна. Когато се озова в стаята си, Кейт измъкна от чантата пет малки шишенца и лист изписана хартия. Напъха всичко в един чорап, скри вързопчето в един шушон и го постави до другаря му в дъното на гардероба.
3
През следващите месеци в дома на Фей постепенно настъпиха промени. Момичетата обикновено са развлечени и обидчиви. Кажеш ли им да се постегнат или да си почистят стаите, би ги обхванала дълбока погнуса и цялата къща би завоняла на лошо настроение. Но сега не стана така.
Една вечер Кейт заяви на масата, че случайно надникнала в стаята на Етел и тя се оказала толкова спретната и чиста, че не могла да не й купи подарък. И когато Етел разгъна пакета още на масата, оказа се огромно шише одеколон „Хойт“, с чиято помощ дълго време щеше да ухае на свежест. Етел остана много доволна и скришом се помоли дано Кейт не е видяла мръсните дрехи под леглото. След вечеря тя не само измъкна дрехите, но помете и почисти паяжините от всички ъгли. След това един следобед Грейс се оказа тъй привлекателна, че Кейт не можа да се сдържи и й подари иглата си от фалшив диамант с форма на пеперуда. Наложи се Грейс да припне и да си облече чиста блуза, за да има къде да я прибоде.
Готвачът Алекс, който, ако бе вярвал на онова, което обикновено се говореше за него, би трябвало да вижда в себе си един убиец, откри, че има златни ръце, когато дойде до сладкиши. Той установи, че готвенето е нещо, което не се учи. Просто трябва да го усещаш в себе си.
Пердето узна, че никой не го мрази. Незабележимо се измени начинът, по който свиреше на раздрънканото като локомобил пиано. И веднъж каза на Кейт:
— Странно, какви неща си спомня човек, като се замисли за миналото!