Но, изглежда, бе взел решението си твърде късно. Арон се нахвърли отгоре му и осакатеният заешки труп го бръсна в лицето. Кейл отскочи назад и извика:
— Но аз само се пошегувах! Честна дума, Арон, това беше само шега.
Арон се дръпна. На лицето му личаха смущение и болка.
— Аз такива шеги не обичам — каза той, подсмръкна и обърса нос с ръкава си.
Кейл се приближи, прегърна го, целуна го по бузата и рече:
— Повече няма да правя така.
Известно време момчетата се влачеха, без да продумат. Дневният светлик бе започнал да се оттегля. Кейл погледна през рамо гръмовещаещия облак, който се носеше черен над планините, гонен от сприхавия мартенски вятър.
— Ще има буря — каза той. — Нечувана буря.
— Ти наистина ли ги чу тия мъже? — попита Арон.
— Може да ми се е сторило — светкавично отвърна Кейл. — Боже мой, виж този облак!
Арон се извърна и погледна черното чудовище. От горната му страна се издуваха огромни тъмни кълба, а под себе си влачеше дълъг дъждовен шлейф. Докато го гледаха, облакът загърмоля и засвятка. Подхванат от вятъра, тътенът избарабанваше кухо над тлъстите мокри възвишения от другата страна на долината и се гмурваше над равното. Момчетата се обърнаха и хукнаха към дома, а облакът бумтеше в гърба им и раздираше с мълнии въздуха на люлеещи се късове. Настигна ги и по земята от опърпаното небе западаха първите едри капки. Усетиха миризмата на колендро, сладникава и силна. Тичаха и душеха аромата на гръмотевиците. Когато се завтекоха през черния път и нагазиха в коловозите, водещи към отклонението за вкъщи, дъждът ги връхлетя. Водата се изливаше като завеси, като стълбове. За миг бяха измокрени до кости, косите им залепнаха върху челата, стичаха се в очите им, а пуйчите пера на слепоочията клюмнаха под тежестта на водата. Тъй като повече от това не можеха да се измокрят, момчетата спряха да тичат. Нямаше никакъв смисъл да бързат за подслон. Спогледаха се и прихнаха от радост. Арон размаха заека, подхвърли го във въздуха, улови го и го препрати към Кейл. Схванал нелепостта, Кейл си го преметна през врата — главата и задните крака се намериха под брадата му. Момчетата се превиха и се закискаха като луди. Дъждът ехтеше в дъбовете покрай отклонението, а вятърът все тъй нарушаваше високото им достойнство.
2
Близнаците наближиха и зърнаха стопанските постройки на чифлика тъкмо в момента, когато Ли, нанизал на врата си едно жълто мушамено пончо, водеше някакъв чужд кон, впрегнат в крехък кабриолет с каучукови шини, към навеса.
— Дошъл е някой — рече Кейл, — виж двуколката.
Затичаха се отново — гостите винаги носеха някаква прелест.
Преди да стигнат стъпалата, забавиха ход и предпазливо заобиколиха къщата, защото гостите внушаваха също известно слабодушие. Влязоха през черния вход и застанаха в кухнята Целите вир-вода. От всекидневната се чуваха гласове — гласът на баща им и на още един мъж. Но третият глас присви стомасите им, по гръбнаците им плъпна нещо мразовито. Беше женски глас. Момчетата почти не бяха се сблъсквали с жени. Промъкнаха се на пръсти до стаята си и се загледаха един-друг.
— Кой може да е, а? — попита Кейл.
Подобно на фойерверк, в душата на Арон разцъфна една догадка. Дощя му се да извика: „Да не би да е майка ни? Може би се е върнала!“ Но веднага се досети, че тя е на небето, а оттам хората не се връщат.
— Не зная — каза той. — Ще си облека сухи дрехи. Момчетата се преоблякоха в чисти сухи дрехи, точно същите като подгизналите, които свалиха. Махнаха мокрите пуешки пера и пригладиха с пръсти косите си назад. И през цялото време дочуваха гласовете, предимно ниски по тембър, а сетне долавяха и високия женски глас; по едно време се вцепениха и се ослушаха — счу им се детски глас, глас на момиче, и това така ги развълнува, че дори не споделиха какво са чули. Тихо се измъкнаха в хола и пристъпиха към вратата на всекидневната. Леко, съвсем леко Кейл завъртя дръжката и повдигна вратата — изскърцването можеше да ги издаде. Едва се бе открехнал най-малкият възможен процеп, и от задната врата нахълта Ли, провлече нозе през хола, сваляйки пончото, и ги спипа.
— Малки момчета надничат? — каза той на диалект и когато Кейл притвори вратата, а езикът й щракна, Ли бързо добави:
— Баща ви си дойде. По-добре да влезете.
— А кой друг е там? — дрезгаво попита Арон.
— Някакви хора, минаваха оттук. Влязоха заради дъжда. — Ли постави ръка върху ръката на Кейл, все още държаща дръжката, завъртя и отвори вратата. — Момчетата дошли дома — оповести той и ги остави беззащитни на показ.