На площадката спря и погледна вътре. Увиснала на веригата си от тавана, лампата хвърляше жълт кръг и осветяваше Алис и кошницата за кърпеж, сложена на масата пред нея. От другата страна баща му хапеше дървената си перодръжка, топваше я в шишето с мастило и вписваше нещо в черния си дневник.
Алис вдигна очи и видя окървавеното лице на Адам. Ръката й подскочи към устата и тя прехапа пръсти.
Адам провлече единия си крак на горното стъпало, сетне другия и се подпря на рамката на вратата.
Сега и Сайръс вдигна глава. Изгледа го с далечно недоумение. Изкривена, самоличността му се проясняваше постепенно. Изправи се объркан и смутен, заби перодръжката в мастилницата и обърса пръсти в панталоните си.
— Защо го е направил? — попита тихо.
Адам се помъчи да отговори, но устата му бе скована и суха. Облиза устни и кръвта наново бликна.
— Не зная — рече той.
Сайръс се приближи и така свирепо го хвана за ръката, че той се олюля и дръпна ръка.
— Не ме лъжи! Защо го е направил? Скарахте ли се?
— Не.
— Казвай! — Сайръс отново го сграбчи. — Искам да зная всичко. Кажи! Трябва да ми кажеш! Ще те принудя. По дяволите, все го защитаваш. Мислиш, че не знам ли? Какво ме баламосваш? Казвай или, ей Богу, ще те оставя на вратата цяла нощ!
Адам едва скалъпи някакъв отговор:
— Мисли, че не го обичаш.
Сайръс пусна ръката му, подскочи назад до стола си и седна. Зачука с перодръжката в мастилницата и с невиждащи очи се взря в дневника.
— Алис — подвикна той, — помогни на Адам да си легне. Сигурно ще се наложи да му разпориш ризата. Виж там, оправи го. — Надигна се пак, отиде в ъгъла, където на гвоздеи висяха горните им дрехи и като бръкна под тях, откачи си пушката. Отвори я да провери дали е заредена и изтрополя навън.
Алис посегна с ръка, сякаш би го задържала с невидимо въже, но то се скъса и мислите й се скриха зад лицето.
— Иди си в стаята. Сега ще ти донеса един леген вода.
Адам се просна на леглото гол до кръста. Алис се зае да промива раните му с ленена кърпа, напоена с топла вода. Дълго мълча, а след това продължи изречението на Адам, като че изобщо не е имало промеждутък:
— Той си мисли, че баща му не го обича. Но ти го обичаш, винаги си го обичал. — Адам не отвърна. — Чудно момче — тихо рече тя, — човек трябва да го опознае. Гледаш го, костелив орех, все сърдит, но това е, докато го опознаеш. — Млъкна да се изкашля, кашлицата я преви надве, а след пристъпа страните й поруменяха от изтощение. — Трябва да го опознаеш — повтори тя. — От сума време ми прави дребни подаръци, разни хубави неща, дето и през ум няма да ти мине, че ги е забелязал. Ама не ми ги дава направо, а ги крие, където знае, че ще ги намеря. Гледаш го с часове и с нищо не издава, че го е направил. Трябва да го опознаеш.
Алис му се усмихна и Адам затвори очи.
Глава 4
1
Чарлз стоеше пред тезгяха на селската кръчма и развеселен се смееше на вицовете, които закъснелите скитници си разказваха. Измъкна една кесия за тютюн, в която жалко подрънкваха монети, и поръча на мъжете още по едно, та да разказват още. Хилеше се и разтриваше олющените си кокалчета. Стана му много приятно, когато, приели неговата почерпка, скитниците вдигнаха чаши и му викнаха: „За твое здраве!“ Поръча още по едно за новите си приятели и тръгна с тях за нови подвизи на друго място.
Като се озова в нощта, Сайръс преливаше от почти заслепяваща ярост към Чарлз. Потърси сина си на пътя, а после провери и в кръчмата, но Чарлз бе вече излязъл. Да го бе намерил тази нощ, като нищо би го убил или най-малкото би понечил. Посоката на една грандиозна постъпка може да изопачи хода на историята, но това навярно правят всички постъпки, всяка според силата си — все едно дали ще прескочиш камък по пътя, дали ще ти секне дъхът, като видиш хубаво момиче, или нечии нокти ще се впият в градинската пръст.
Естествено, не се мина много, и на Чарлз съобщиха, че баща му го търси с пушка в ръка. Кри се половин месец и когато накрая се върна, убийството беше утихнало в най-обикновен яд и той си изтърпя наказанието посредством претоварване с работа и лъжливо театрално смирение.
Адам пролежа четири дни, вдървен, изтръпнал от болка, стенещ при всяко движение. На третия ден баща му реши да докаже колко е влиятелен сред военните. Направи го като компрес за собствената си гордост, а също и в знак на нещо като почест към Адам. У тях, направо в стаята на Адам, пристигнаха един кавалерийски капитан и двама сержанти в сини униформи. Двама редници останаха да им пазят конете долу на входа. Без да става от леглото си, Адам бе записан за кавалерийски редник. В присъствието на баща си и Алис той подписа Устава на армията и се закле. Очите на баща му блестяха просълзени.